Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Том подметка насмешливо:

— Жалко, че не с европеец. Ще пише чудесни сценарии за криминални филми. Ще надмине Конан Дойл. Както с отпуснал юздите на въображението си, няма да се учудя, ако накрая обвини някой от нашите хора, та дори теб или мен. За по-ефектно.

Крум, който имаше пълна вяра в следотърсача, тоя път също се поколеба. Той беше полицай, длъжен да не се доверява никому, дори на най-близкия приятел, дори и на себе си. Знаеше случай на извършено престъпление от полицай с раздвоено съзнание. Отново погледна ножа на Бурамара. Връзката с убийството на Бил Скитника се уплътни. Туземците имат склонност да послъгват като всички подтискани хора. Дали и Бурамара…

Сякаш не чул насмешката на инспектора, не усетил подозрението на помощника му, черният следотърсач продължи, като че ли четеше написано и подвързано в папка следствено досие, подкрепено с показанията на свидетелите и самопризнанието на обвиняемия:

— Тогава убиецът опрял цевта в гърдите на Скорпиончето и стрелял. Скорпиончето паднал по очи. Ето кръвта, засипана после с пръст. Обърнал го по гръб да го претърси. Взел това, което му трябвало. После събул обущата си и тръгнал бос. Отсякъл един прав клон от онази мулга акация, заострил го като туземно копие, отнесъл убития на пясъка и забил копието в гърба му, в раната от куршума. Обиколил мястото няколко пъти да остави повече боси следи и опитал да заличи старите с метла от клони. Опитал, ама не успял. Само човек, който вижда следите, може да ги заличава. Когато не ги вижда, само разхвърля пясъка, все едно драще между редовете, а не по самите редове.

Крум го прекъсна:

— Сигурен ли си, че босите дири не са на абориген?

— Чернокожите имат по-широко ходило. Палецът е по-раздалечен. Те ходят по нажежената земя спокойно, а белият се криви. Нека да свърша! После питайте! Убиецът се върнал при трупа, замел и там следите, само че още по-лошо. Хем да се помисли, че туземец ги е изтривал, хем да се забелязват босите отпечатъци. После изтичал на изток, хе до оная скала, оттам тръгнал на запад все по голия камък, като се надявал, че по него не остават дири, стигнал до обущата си, обул се и поел на запад.

Том Риджър мълчеше, загледан упорито в земята. Когато чу, че следотърсачът е свършил, запита:

— Бурамара, най-важното, което ти каза, е, че Скорпиончето е убит с куршум, а не с копие. Ей в това трябва да ме убедиш, за да повярвам и аз, че престъплението не е дело на дивак.

— Ще докажа! — изръмжа през стиснати зъби Бурамара. — Ела!

Той ги отведе при трупа.

— Гледай! Край раната дрехите са опърлени. Наведи се! Още мирише на барут.

Двамата полицаи стояха замислени. Види се, изводите му бяха убедителни. Том Риджър сложи ръка на рамото му.

— Сега остава да ми кажеш още едно. Кой го уби? Тогава Бурамара вдигна глава.

— Ти! — рече той глухо, но решително.

Том Риджър успя да се овладее, стиснал устни в тясна рязка. Ясно, беше подценил способностите на следотърсача. После заговори с леден глас:

— Бурамара, нямам време за плоски шеги. Ако знаеш нещо, кажи го! Или мълчи!

— Знам! Убиецът си ти! Дошъл си с обущата на Хари. Но ти си по-тежък. Стъпваш навън. По това познах, че не е Плешивия, макар и с неговите обуща. Познавам и твоята боса стъпка. Знам как „диваците“ правят копията си. Знам коя марка цигари пушиш ти и коя Плешивия. Намерих и гилзата ти. Знам, че жилото на твоя пистолет бие капсата малко накриво. На всичко отгоре и твоите очи сега казват, че съм прав.

Опомнил се от смайването си, Крум Димов стисна зъби. Първата му мисъл беше: „Ех, Бурамара! Защо ми усложняваш живота?“ После дойде другото, гражданското съзнание. Той беше все още полицай. Най-малкото гражданин. А насреща му стоеше вулгарен убиец. Крум посегна към оръжието си. Но Том Риджър, очаквал този момент отдавна, го превари.

— Не мърдай! — изкрещя той с насочено дуло. — Да се обясним!

Крум промълви, смазан от неочакваното разкритие:

— Какво ще се обясняваме? Длъжен съм да те арестувам!

Том възрази:

— Вярно е, аз го убих. Но знаеш ли защо?

— За мен това не е важно. Ще го кажеш в съда.

— Важно е! Скорпиончето беше крадец. Отмъкнал беше опала на Хари Плешивия. И аз го гонех като крадец, той отказа да го върне, заплаши да ме убие и аз в законна самоотбрана…

— Защо после заби колието в раната?

— Туй пък заради теб. Да те спечеля в борбата против диваците. Виждах, колебаеш се. А трябва да очистим околността от тях. Иначе няма да ни оставят на мира.