Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Денят настъпи изведнъж, както става по тия географски ширини. Лилавото сияние се разгоря, запламтя, полази по небосвода като савана, обхваната от пожар, и избухна във взрив от ослепителна светлина и жар. Евкалиптовите дънери, акациите, храстите проточиха дълги синкави сенки върху червената пръст и побелялата трева. Слънчевите лъчи наситиха въздуха с нежен златист дим. От клоните се разкрякаха пъстри какаду. Рояк вълнисти папагалчета се спуснаха като зелен облак на земята, да търсят изровени семена. Десетина ему танцуваха под разкривената акация, като разтърсваха перушината си, за да я оправят. Няколко кенгуру, седнали на опашките си, се чешеха с привидно непохватните си задни крака. Два самеца, отделили се от стадото, бяха захванали рано-рано сутрешния си дуел, като си нанасяха бързи, отсечени удари с предните си лапи като боксьори. Том неволно се усмихна, като си припомни как е произлязло името „кенгуру“. Първите заселници запитали аборигените как се нарича това дългокрако животно. А те отговорили: „Кен-гу-ру!“ Това на езика им означавало: „Не разбирам!“ По едно време с ловък напад по-старият боец успя да хване главата на противника си, опря се на опашка и с мощен замах на задните си крака разпра корема му. Но и раненият свари да го докачи с единия от нокът. Рукна кръв. В този миг женските, които досега оправяха съвсем безучастно тоалета си, без да поглеждат кървавия рицарски турнир, се озърнаха неспокойно. Малките мигновено се шмугнаха в торбите им. Иззад близкия скреб от преплетени акации изскочиха две кучета динго и се втурнаха сред стадото. Женските сякаш литнаха, понесоха се през степта с огромни десетметрови подскоци. Окървавените съперници се спуснаха да ги догонят. Но ето, насреща им се изпречи дълга ивица скреб, подобен на триметров жив плет. Ако бягащите животни речеха да го заобиколят, дивите кучета щяха да им пресекат пътя. И те не го заобиколиха. Прелетяха над него в гигански скокове. Само тежко раненият самец, изтощен от загубената кръв, не успя да премине препятствието, блъсна се в бодливата преграда и се свлече назад. В следния миг дингата впиха зъби в гърлото му.

Том Риджър укроти камилата и продължи пътя си. Динго не е опасен за хората. Избягва ги. Човекът е страшен враг. Всеки носи пушка или пистолет. Умното животно е разбрало, че зъбите са безсилни срещу куршума. В тоя континент по-голяма заплаха за хората са змиите. Том настръхна, като си представи гъмжилото от змии, сред които живееха. И подивелите биволи. Някои ловци смятат бивола за по-опасен и от лъва. В тая пустинна област нямаше и биволи. Те скитат, на север, из горите и блатата.

Достигнал едно възвишение, обрасло с мулга скреб, той съзря в далечината двете камили. Спря да ги проследи, незабелязан оттук. Изчака съвсем малко. Те не свиха настрани, както той подозираше, за да се върнат към планината, а продължиха напред, където се виждаше безбрежната пустиня с нейните червени хълмове. Том ги последва на часа. Какво пак беше хрумнало на тоя българин? Дали наистина да разследва убийството?

Тревата отново позеленя. Изглежда болестта, за която говореше Мария, още не беше допълзяла дотук.

Мария! При спомена за това име той неволно замечта. Нищо, че сега го отбягваше. Той, който никога не се бе смятал стеснителен, пред нея губеше самообладанието си. Ставаше направо срамежлив като манастирска послушница. Полудяваше понякога от това. Че няма ли поне веднъж да го погледне малко насърчително? Не смееше да й загатне за чувствата си. Отлагаше за следващия път. Чакаше поне веднъж да го срещне с топли очи. А те сякаш не очи, а студени опали. Едно го утешаваше. Надяваше се, че това е само в началото. А после всичко ще се промени. Жените чувствуват кой е мъжът, който ще ги покори, и по инстинкт му се противопоставят, за да засилят чувствата му. Сега той е прост инспектор, с малко странични доходи. Но утре, когато натъпче една торба с опали, дори да не е мислила, тя ще го погледне с други очи. Жените обичат силните мъже: някога оня, който е размахвал най-добре тоягата; после тоя, който е въртял най-ловко меча; сега тоя, който има пари. Черните опали ще му докарат купчина пари. Нека тя си разправя, че опалът е прост силициев двуокис като пясъка; че разтвореният в топлата вода силициев двуокис най-първо се утаява из пукнатините под формата на опал, а после с остаряването си се превръща в халцедон и накрая — в прост кварц. И диамантът е прост въглерод. Нека Том да се сдобие с повече такъв кварц, пък тогава да си поговорят! Да си купи къща в Кю, аристократичния квартал на Мелбърн. Достатъчно е една визитна картичка с адрес в Кю, за да ти отвори всяка врата. И в тая къща дворец да въведе нея, горделивката Мария. Да се махне от задухата на Севера, да се прибере в прохладния Мелбърн, да заживее като истински човек, сред всички блага на цивилизацията; в Мелбърн, където въздухът не изгаря гърдите ти и не ги запълва с прах и пясък от пустинята. Да се махне от дивата Алиса с нейните грубияни, където всеки миг някой нехранимайко може да ти забие куршума в гърба.