Петър Бобев - Фаетон

— Истината се ражда в спора — вмеси се пак Садикин. — При сблъсъка на разни идеи и съображения.

Гласът отвърна начаса:

— Могат да спорят разумните, могат да спорят хомо сапиенс, несъвършените, с посредствен мисловен апарат, при който отделният индивид не е способен да постигне сам най-точното решение на поставената задача. Не и Свръхразумът, който е само логика, който не се нуждае от съвети и консултации, за когото изводът не е плод на колебливо налучкване между варианти, а прецизно математическо изчисление. И този извод наложи да бъде ликвидиран Свръхразум Втори. Както при вас, така и при нас — природните закони в цялата Вселена са еднакви — отначало се използувала енергията на молекулите, което значи на топлината. След това — енергията от разцепването или от синтеза на атомните ядра, което и вие вече овладявате. Разумните бяха усвоили и енергията на елементарните частици, владееха умението да ги разбиват на кварки. Това теоретично е добре известно и на вас: колкото повече се раздалечават отделните кварки, толкова по-здрави стават връзките им. При синтеза на кварки в ядрените протони и неутрони се получава взрив с такава чудовищна мощ, пред която вашите водородни бомби изглеждат детски играчки, макар че такъв взрив всъщност е прашинка от енергията на Великото зараждане, което вие наричате Големия взрив.

Пеев не можа да се стърпи:

— А защо при тия си възможности не заселихте някоя друга планета, а предпочетохте да се изтребвате взаимно?

— Казах, няма място за два Свръхразума. Единият трябва да победи, за да обедини всички разумни. И тогава да пристъпи към осъществяването на грандиозните проекти, които си бе предначертал — усвояването на цялата Слънчева система. А след това — и системите на най-близките звезди. И ние, и те, изобретявахме нови и нови оръжия, като се подготвяхме за крайния сблъсък, когато щяхме да стоварим един върху друг цялата си мощ. Едва тогава, изправени пред такива разрушителни оръжия, и двете страни предпочетохме да прекъснем войната в необявено примирие. Всъщност в подготовка за нов удар. И то със средство, непознато за врага. За опазването на тайната бяха пуснати в ход всички способи, които могат да попречат на врага да улавя радиосигналите между Свръхразума и разумните. Война със заглушаване на комуникациите.

Пеев стисна зъби — не е ли това и сега слабото място, ахилесовата пета на тоя компютър? Общението с лилавите полуроботи? Уязвимостта на радиовръзката?

Наистина той мразеше победителите. Ала сега, когато бяха застрашени близките му, човечеството, трябваше да се примири и с тая роля — да бъде победител.

Биокомпютърът не спираше:

— Тогава Свръхразумът създаде „дистанционния детонатор“, както бихте го наименували вие.

— Това какво е?

— Апарат, способен с радиоизлъчванията си да се вмесва в електронните устройства на всички оръжия. Целият заряд на свръхмощния му акумулатор се изчерпва в един-единствен импулс, достатъчен да ги задействува, като предизвика самовзривяването им още на стартовите им установки, в самите им бази и по този начин не само да ги обезвреди, ами да стовари цялата им разрушителна сила върху собствената им страна. Убеден в своето превъзходство, Свръхразумът реши да нанесе първия удар. Изненадващо. Печели този, който атакува.

Пеев неволно сравни тая мисъл с основното правило на всяка армия: „Атаката е най-ефикасната отбрана.“ И на Земята войнолюбците от всички времена са бързали с първия удар, прикривайки го с по-приемливото прилагателно „превантивен“.

Високоговорителят добави:

— Свръхразумът прецени. Никой от враговете нямаше да оцелее. След като обезлюдеше по тоя начин целия континент, той щеше да го засели с излишните индивиди от народа на Свръхразум Първи.

— А остатъчната радиация? — пресече го биологът.

— Разумните са устойчиви срещу нея. За разлика от земните същества.

— Всъщност не всички. И тук се срещат изключения. Например бактериите, които си живеят отлично дори в атомен реактор.

Гласът от радиоприемника отново заговори:

— Ведно с определения персонал Свръхразумът излетя с построената за целта ракета в стационарна орбита около планетата, откъдето включи дистанционния детонатор. И еднократният му импулс задействува всички атомни и кваркови оръжия. Не предвиди две неща. Първо — в неговата програма не бяха заложени способностите за предугаждане чуждите намерения — това, което наричате интуиция.