Върнър Виндж - Дълбина в небето

Залезът го завари на ръба на един нос, откъдето съзерцаваше океана. Водата го обграждаше от три страни, а на юг се простираше малка долчинка, обрасла с дървета. На хребета отвъд долчинката имаше къща, подобна на тази, която му описа началникът на пощата. Шерк обаче не бързаше да стигне до нея. Гледката пред него беше най-красивата за този ден. Той се наслаждаваше на пъстрата като шевица светлина, наблюдавайки как последните слънчеви лъчи бавно гаснат на хоризонта.

Малко по-късно направи завой с автомобила и се спусна по стръмния прашен път към долчинката. Балдахинът на гората се затвори над главата му… и той предприе най-трудната част от пътуването, макар че пълзеше със скоростта на пешеходец. Колата подскачаше по дебелите колкото ръка корени. Единствено благодарение на гравитацията и късмета си той се отърва невредим и избегна преобръщане. Най-накрая стигна корито на поток, който минаваше по дължината на дерето. Шерканер сериозно се замисли дали да не зареже лъскавата си нова кола още тук, после огледа какво го чака напред. Очевидно пътят не беше запуснат — по него личаха пресни следи от колела на каруца.

Слабият вечерен бриз донесе отнякъде дъх на гнилоч. Дали не е бунище? Много странно би било да се натъкне на сметище в тая дивотия. Сигурно някъде наблизо имаше огромна купчина отпадъци. През стволовете на дърветата мерна порутена къща. Стените изглеждаха така, сякаш не са поддържани още от нейното построяване. Покривът беше изтърбушен, а дупките по него — запушени с клони жив плет. Почвата между пътя и къщата беше като смляна. Близо до потока край постройката с накуцване се скиташе двойка оспречи. Това вероятно обясняваше и миризмата на бунище, която усети преди малко.

Шерканер спря. Пътят се губеше в потока на двайсетина крачки пред него. За миг остана неподвижен, смаян от гледката. Създанията отпреде му бяха най-странните живи същества, които израслият в града Шерканер Ъндърхил някога беше срещал. Той понечи да излезе от колата. Колко ли изненади го очакваха! Какви ли неща щеше да научи! После му мина през ума, че ако тези обитатели на леса са наистина диви , може и да не се зарадват много на неговото пристигане.

Освен това… Шерканер се отпусна обратно на седалката и внимателно попипа волана, стартера и спирачките. Сега вече не само осперчите го наблюдаваха, а и той се огледа във всички посоки. Очите му бавно привикваха към заобикалящия го сумрак. Горските обитатели се запромъкваха в сенките от едната страна на пътя. Нито хора, нито животни. „Дали не са още деца?“ Най-много да са на по пет-десет години. По-малкото още гледаше с очите на бебе, но въпреки това в погледа на двете имаше нещо животинско, хищно. И те все повече доближаваха колата.

Шерканер отново запали мотора и пое напред. Малко преди да стигне потока забеляза трета фигура — много по-едра, която се притаяваше сред дърветата край водата. Онези може и да бяха деца, но тук вече му предстоеше опасна игра на гоненица. Шерканер рязко завъртя кормилото надясно и колата заподскача върху корените. Май изгуби пътя. Точно пред себе си обаче забеляза гъсто преплетени тънки върхари — истински брод през потока.

Колата рязко заби нос във водата, пръскайки едри капки около себе си. Едрата фигура сред дърветата неочаквано се втурна напред. Една огромна ръка издраска боята на вратата. В този момент Ъндърхил стигна отсрещния бряг и пое нагоре по склона. Пътят продължаваше напред и той някак успя да се задържи в коловоза. При излизането от гъстака го чакаше ново вълнение. Пътят внезапно стана стръмен и неговият релмейч забуксува, а две от колелата се завъртяха на празни обороти във въздуха. Шерканер се наклони рязко на седалката и колата отново стъпи стабилно на земята. После продължи бавно нагоре по склона към хребета.

Пътешествието му завърши под звездите на нощното небе. Най-сетне беше стигнал къщата, която видя от другия край на долчинката.

Ъндърхил изключи двигателя и остана неподвижен на седалката. Опита да успокои дишането си, но още усещаше как кръвта пулсира в слепоочията. Наоколо цареше мъртва тишина. Хвърли поглед назад — никой не го преследваше. Сега като се замисли, откри, че има нещо странно в тази случка. Последното, което видя, бе как възрастният осперч се измъква от потока. Другите двама гледаха някъде встрани, сякаш това изобщо не ги засягаше.

Най-сетне излезе от колата и се изправи в светлото петно, което прозорецът хвърляше пред къщата. Вратата се отвори и една стара жена се появи на верандата.