Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Дори в този случай бихме могли да прикрием следите от нашето присъствие — раздаде се мъжки глас от представителите на Новородените. — Като взривим склоновете на долината, така че да прилича на лавина от скали, която е затрупала селището долу например.

— Ей, ама тия приятели май наистина много-много не се церемонят — гласът на Бени стигна до него по техния персонален канал. Езр не отговори. Не че предложението на Новородените беше лишено от разум. Само дето му се стори твърде… чуждестранно. Чуенг Хо търгуваха . Някои техни представители със садистични наклонности сигурно биха изпитали удоволствие, ако докарат съперника си до просешка тояга, но по правило всеки се стремеше да спечели клиента, така че следващия път той доброволно да даде да го обръснат. Откровената измама и безцеремонното обирджийство се смятаха за… долна и груба постъпка. Пък и кой ли би рискувал като не знае дали няма пак да си вади хляба по същите места и със същите клиенти.

Там горе в орбита предложението на Новородените беше любезно отклонено. Вместо това стигнаха до решение за следваща съвместна мисия в долината, изобилстваща от щедри находки.

По нареждане на Дием Бени и Езр Вин се заеха с библиотеката. Тя вероятно съдържаше стотина хиляди тома — не повече от неколкостотин гигабайта, но и това беше твърде много за времето, което им оставаше. Явно накрая ще се наложи да подбират, надявайки се да попаднат на Свещения Граал — детски илюстриран буквар.

Минаха няколко Ксек. Дием редуваше подчинените си последователно да зареждат скенера, да мъкнат книги от по-горните етажи, които да бъдат заснети и после отново върнати на предишните места.

Когато дойде ред на Вин да си почине и да се нахрани, Изчезващата вече беше стигнала далеч под своя зенит. Сега висеше току до зъберите на другия край на долината, а сенките от сградите се простираха по цялата улица. Вин откри парче гола земя, метна отгоре едно изолиращо платнище и се изопна върху него. Е, това вече е друго нещо! Дием му отпусна хиляда и петстотин секунди почивка. Езр въртеше в ръце тубичките синтетична храна и всмукваше бавно от плодовете. Искаше му се да си поговори с Триксия, но тя беше много заета. Все още не бяха открили илюстрирано детско букварче, но затова пък попаднаха на друга скъпоценна находка — набор от текстове по физика и химия. Според Триксия това беше някакъв вид техническа библиотека. В момента тъкмо обсъждаха скоростта, с която върви сканирането. Триксия смяташе, че вече разполага с пълен графичен анализ на текстовете и вече може да премине към следващия стадий на проучване.

Още при първата им среща Езр се убеди, че Триксия е умно момиче. Въпреки това тя беше само един клиент, специалист по лингвистика — наука, в която академиците на Чуенг Хо нямаха равни на себе си. С какво ли тогава можеше да им бъде полезна тя? Сега… Е, той чуваше разговорите, които се водеха горе в орбита. През цялото време Триксия се съобразяваше с мнението на останалите специалисти. Това може би не е кой знае колко необичайно. Цялата цивилизация на Търговците участва в надпреварата за ограничените места в тази експедиция. Ако сред петстотин милиона подбереш най-изтъкнатите в дадена област… Тогава избраните наистина ще са ненадминати в своята специалност. Внезапно Вин почувства гордост от това, че познава Триксия; честно казано, именно той умишлено преувеличаваше положението си в обществото с надеждата да я впечатли. Вярно, Езр е един от главните наследници на фамилията Вин. 23, но самият той като личност… не беше кой знае колко надарен. Нещо по-лошо, повече от времето си прекарваше в мечти за непознати места и отминали времена.

Тези обезкуражаващи мисли го поведоха в обичайната посока: може пък точно сега да докаже, че не е чак толкова непрактичен. Вероятно този свят е много далече от родната цивилизация на Паяците. Сегашният им стадий на развитие сигурно отговаряше на Зората на Чуенг Хо. Току-виж получил внезапно прозрение, което ще се окаже истинско откритие за експедицията им и ще спечели Триксия Бонзол. Мислите му се зареяха около многообещаващата перспектива, без да се отклоняват в излишни подробности…

Вин погледна хронометъра. Аха, оставаха му още петстотин секунди! Той стана, взирайки се в дългите сенки, които се простираха чак до мястото, където улицата започваше да се изкачва по планинския склон. През целия ден работи толкова усърдно и съсредоточено, че не успя истински да огледа мястото, където бяха попаднали. Оказа се, че е съвсем близо до нещо като площад.