Върнър Виндж - Дълбина в небето

По пътя не срещна много други цивилни автомобили. Размина се с доста прашни каруци, теглени от осперчи, няколко камиона и потискащо количество военни конвои. Реакцията на цивилните при срещата с него беше забавна смес от раздразнение, учудване и завист. Около Принстън забеляза млади жени, които очевидно бяха бременни. По гърбовете на техните партньори имаше привързани по дузина бебета. Дори когато помахаха за поздрав на Шерк пролича колко му завиждат заради автомобила. „Понякога аз също малко им завиждам.“ Той се наслаждаваше известно време на тази мисъл, без да се опитва да търси разумно обяснение за онова, което я е породило. Инстинктът беше много любопитно нещо, особено пък ако го наблюдаваш отвътре.

Преодоляваше миля след миля. Докато тялото и разумът на Шерканер бяха ангажирани с шофирането, подсъзнанието му си имаше свои теми: за висшето училище; как да привлече вниманието на Териториалното командване със своя план; многобройните начини, по които автомобилът му можеше да бъде усъвършенстван.

В ранния следобед на първия ден от пътуването се озова в малко градче сред гората. „Нощна доба“ гласеше табелата, изписана с античен шрифт. Шерканер не беше сигурен дали това е името на местността или просто описание.

Той спря колата пред местната ковачница. Върху лицето на ковача се появи същата странна усмивка като на онези, с които се размина по пътя.

— Хубав автомобил имате, господине.

Наистина беше много хубав и скъп автомобил — чисто нов релмейч. При това многократно надхвърляше възможностите на един среден колежанин. Шерканер го спечели в казиното до колежа само преди два дни. Игра на случайността. А Шерканер беше добре познат из всички места в околността на Принстън, където се играеше хазарт. Собствениците на казината го предупредиха, че ще му счупят ръцете, ако го хванат да играе в града. Оттогава беше готов да напусне Принстън във всеки момент. Ето че сега му се удаваше случай да изпробва новия си автомобил.

Ковачът се въртеше около колата, преструвайки се, че се възхищава на сребърната броня и трицилиндровия двигател.

— Май сте стигнали доста далеч от дома, а? Ами к’во шъ правите, ако това чудо откаже да върви?

— Сигурно ще налея керосин.

— А-а-а, имаме тук от него. Трябва ни за някои от земеделските машини. Само че аз питах друго — ами ако някоя от частите се повреди. Те всички се развалят, знаете. Нежни и деликатни машинарии са, не като впрегатния добитък.

Шерканер се ухили. Вече беше успял да зърне няколкото автомобилни купета в горичката зад ковачницата. Попаднал е на точното място.

— Това вече ще е проблем, но аз съм мислил и по него. Предполагам, че кожената тапицерия и някои от металните части сигурно ще ви заинтересуват — и той изброи набързо няколкото предложения, които му хрумнаха този следобед. Ковачът го слушаше охотно — винаги е изгодно да сключиш сделка с някой луд. Той обаче настоя Шерканер да му плати в аванс. За щастие парите на Банка Принстън се приеха без възражения.

След това Ъндърхил прекоси градчето, оглеждайки се за странноприемница. На първи поглед селището изглеждаше мирно и спокойно, където можеш да се подслониш за неопределено време. В центъра му се издигаше църква на традиционалистите, строена още в Мрачната епоха, с проста и изчистена архитектура, върху която ясно личаха следите на времето. Вестниците, които продаваха на пощата, бяха отпреди три дни. Заглавията, едри и яркочервени, крещяха за война и нашествие, но дори преминаването на военния конвой, тръгнал към Териториалното командване, не предизвика особен интерес сред местните жители.

Оказа се, че „Нощна доба“ е малка странноприемница. Началникът на пощата го упъти как да намери къщите, които предлагаха на пътниците подслон и закуска. През останалата част от следобеда Шерканер се разтъпка безцелно из околностите на градчето, изучавайки внимателно всичко срещнато по пътя. Гората беше красива, но не оставяше много свободна земя за земеделие. Местните се прехранваха главно от търговия, но въпреки това усърдно обработваха градините по склоновете на планината. Оставаха още три плодородни сезона, преди да настъпят убийствените студове. Тукашните хармани бяха пълни, а по хълмовете непрекъснато се точеше керван от каруци. Енорията се простираше на петнайсетина мили наоколо — не беше голяма, но пък обслужваше и жителите от близките села и махали. Ако тези хора не се запасяха добре, чакаше ги глад през първите трудни години след Мрака. Добре че все още съществуваше благотворителност, предназначена да помага на здрави и прави хора, които по някаква причина не са успели да се запасят с храна за периода след студа.