Върнър Виндж - Дълбина в небето

Шерканер й разказа за клопката, която му бяха устроили в дерето.

Лейди Инклиъри кимна с глава.

— Досетих се, че може да е станало нещо такова. Долетя тук, сякаш задникът ти гори. Имал си късмет, че си с кола, но и без това опасността не е кой знае колко голяма. Ако им паднеш в ръцете може да те наритат до смърт, но иначе са твърде мързеливи, за да те преследват.

Брей! Наистина пропаднали създания! Шерканер се опита да прикрие огромното си любопитство.

— Значи шумът, който чуваме, е…

Инклиъри махна презрително с ръка.

— Сигурно е някакъв вид тяхна музика. Предполагам, че преди това здравата са се надрусали. Но това се случва сравнително рядко, макар че ме държи будна по цяла нощ. Не то е страшното обаче. Знаеш ли кое ги прави истински паразити? Те никога не се подготвят за Мрака… И хич не ги е грижа дори за собствените им деца. Тая двойка в долината дойде от хълмовете и не може да отгледа нищо, годно за прехрана. Понякога се занимават с ковашки услуги, обикалят околните ферми и се хващат на работа единствено ако не могат да отмъкнат нещо. Такъв живот е лек и приятен през слънчевите години. През цялото време се съвокупляват безразборно и непрекъснато раждат нови и нови малки…

Ти си още млад, господин Ъндърхил, и май досега си отглеждан като цвете в саксия. Не зная дали си даваш сметка колко ужасно е една жена да забременее точно преди Мрака. От това може да произлезе голяма бъркотия и всяка достойна дама гледа да я избегне. Но ония паразити долу в дерето постоянно се уйдурдисват, а мъжките все мъкнат на гърбовете си по едно-две малки. Слава богу, те не живеят дълго — най-много да станат на по две-три години. Малцината оцелели обаче водят жалко съществуване, а повечето са същински кретени.

Шерканер си спомни хищническите погледи на съществата от долината. Малките изобщо не се вписваха в представите му за деца.

— Но все някои от тях живеят по-дълго и достигат зряла възраст, нали?

— Това се случва на малцина, но пък те са най-опасни, защото вече осъзнават какво им е отнето. Тогава там долу става наистина напечено. Навремето отглеждах малки таранти — нали знаеш, хем за компания, хем да припечеля някоя пара. Повечето от тях ги изкрадоха, а понякога намирах оглозгания скелет на някое право на стълбите пред верандата.

Тя замълча, погълната от болезнения спомен.

— Тия кретени се захласват по лъскавите неща. По едно време няколко от тях се събраха в шайка, която често се промъкваше в къщата ми. Постоянно ми крадяха бонбоните и сладкишите. Един ден обаче отмъкнаха всички картини, дори илюстрациите от книгите! Оттогава взех да заключвам шкафове, килери и чекмеджета. На проклетниците обаче се удаде за трети път да разбият вратата и отмъкнаха със себе си всички останали книги! По онова време все още преподавах и те ми бяха много необходими. Енорийската жена полицай накрая изрита оттук тия негодници, но така и не успя да открие книгите. Наложи се да купя нови учебници за последните два класа.

Тя посочи към най-горните лавици, където бяха струпани десетки овехтели томове. Тези от долните лавици също приличаха на буквари за началните класове, но изглеждаха нови и сякаш непипнати с ръка. Много странно.

Барабаненето постепенно изгуби своя ритъм и бавно заглъхна.

— Така е, господин Ъндърхил. Някои от тия безпътни същества достигат зряла възраст, дори в известен смисъл могат да се нарекат последното поколение. След няколко години тук вече няма да може да се живее. Също като мързеливите феи, и тези създания ще започнат да усещат студа. Малцина от тях ще могат да попаднат в укритията на енорията, повечето ще останат по хълмовете. Тук наоколо е пълно с пещери, които не са много по-различни от обикновените животински леговища. Та именно в тях нашите бедни земеделци прекарват времето на Мрака. Точно по такива места подивелите от студ и страх паразити стават наистина смъртоносна заплаха.

Старата дама улови погледа му и го удостои с щърбавата си усмивка.

— Съмнявам се, че отново ще видя слънчевата светлина. Но така и трябва да бъде. След мен децата ми ще наследят тази земя. Гледката тук е прекрасна, могат дори да вдигнат малка странноприемница. Но преживея ли и този Период на мрака, ще си построя колиба и ще окача на нея табела, че съм най-старата обитателка на енорията… И от нея ще гледам надолу към дерето. Надявам се дотогава да са го прочистили от всякакви вредители. Ако обаче те пак се заселят в него, това ще е сигурен знак, че са затрили някой беден земеделец и неговото семейство и са завладели пещерата им.