Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Последва тишина — очевидното следствие от тези твърдения все по-ясно се оформяше в ума на слушателите. Вниманието на Тракт сякаш се насочи навътре — като че не го беше грижа, че другите могат да го помислят за Бащата на всички предатели. Продължи по-спокойно:

— Доколкото един човек може да бъде параноик и да е навсякъде — дотолкова бях аз. Работих с различни комуникационни пътища, различни шифри. Използвах диференциални измами… И ви казвам — нашият враг е нещо повече от някаква си „Преподобна Педуре“. Незнайно как, но цялата ни хитроумна наука работи срещу нас.

— Глупости! — възкликна Въздушната отбрана. — Моят департамент използва много повече от всички онова, което вие наричате „хитроумна наука“, и ние сме напълно доволни от резултатите. В компетентни ръце компютрите, мрежите и спътниковото разузнаване са невероятно мощни оръдия. Само погледнете какво постигна нашият дълбочинен анализ на неидентифицираните регистрирани от радара обекти. Без съмнение в мрежите може да се проникне. Но ние сме световен лидер в областта на тези технологии. Без значение в какво още може да се проникне, ние разполагаме с напълно сигурна технология за шифроване… Или твърдите, че врагът може да разбие нашите кодове?

Тракт леко се залюля зад катедрата.

— Не, това беше първото, което аз силно заподозрях — но ние проникнахме в сърцето на института по криптология на Сродниците и до съвсем неотдавна там нищо не ни застрашаваше. Ако имам вяра в нещо, то е в това, че те не могат да разгадаят нашите шифри. — Той махна към всички. — Вие наистина не разбирате, нали? Казвам ви — в нашите мрежи има някаква сила, нещо, което ни се противопоставя активно. Независимо какво правим ние, то знае повече и подкрепя нашите врагове…

Сцената беше жалка — своеобразен унизителен крах. Тракт не можеше да обясни провалите си с нищо друго, освен с фантоми. Може би хитростта на Педуре наистина надхвърляше всякакво въображение. По-вероятно беше Тракт да е Бащата на всички предатели.

Белга гледаше началничката си, но само половината от вниманието й бе насочено към нея. Генерал Смит се ползваше с най-голямото доверие на Краля. Без съмнение би надживяла краха на Тракт, като просто се отречеше от него.

Смит кимна към стража-сержант на вратата.

— Придружете полковник Тракт до малкия кабинет. Полковник, след няколко минути ще дойда да разговарям с вас. Смятайте се за неразжалван.

Сякаш секунда беше нужна, докато тези думи проникнат отвъд паниката на Тракт. Изведоха го от стаята, но очевидно не за да го арестуват или за да бъде незабавно разпитан от подчинените.

— Да, госпожо. — Той си докара нещо като стегнат вид и последва сержанта.

След като Тракт излезе, в стаята стана много тихо. Белга виждаше, че всеки наблюдава другия, а в умовете им се въртят най-черни мисли. Най-накрая генерал Смит обяви:

— Приятели, в думите на полковника има смисъл. Без съмнение сред нас са плъзнали агенти на Сродниците под дълбоко прикритие. Но те действат на твърде голяма територия в нашите департаменти. В охранителната ни техника има някакъв системен недостатък, ала ние нямаме представа какъв е той… Сега виждате какво е основанието за действията на екипа Лайтхил.

Изминаха четирийсет години, откакто Изчезващата бе оживяла отново за последен път. Ритцер Брюхел не прекара в Бдение цялото това време, ала все пак Изгнанието бе погълнало години от живота му. И сега то отиваше към края си. Онова, което отне години, сега беше въпрос на дни. След няма и четири дни той щеше да бъде вторият владетел на света.

Над рамото на „умната глава“, която работеше с дистанционния предавател, Брюхел мълчаливо гледаше какво изпраща малкото устройство. Преди секунди то бе отпуснало спирачки и разперило еднометровите си криле. На четирийсет километра височина те летяха като призраци над безкраен килим от светлини, прошит от сияйната мрежа, която ставаше все по-фина в повтарящата се безкрайност. Голям Кингстън Юг беше името, с което „умните глави“ нарекоха мястото. Суперград на паяците. Този свят бе студен и все повече замръзваше, но не беше пустиня. Мегаполисите на паяците изглеждаха почти като Френк. Това бе истинска цивилизация, увенчана от четирийсет години неспирен прогрес. Основните им технологии все още не достигаха най-високите стандарти на Човечеството, но под ръководството на „умните глави“ това можеше да се поправи за едно-две десетилетия. Четирийсет години бях снизен до Господар на Десетки, а скоро ще бъда Господар на Десетки милиони. И повече… Ако светът на Паяците наистина криеше ключовете към Висшата технология… Някой ден двамата с Томас Нау щяха да се върнат във Френк и Балакреа, за да завладеят и тях.