Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Небесните тела бяха първата точка от дневния ред и всичко мина точно както Тракт беше предвидил. Въздушната отбрана беше продължила да се ровичка по трите наблюдения над обектите. Последният компютърен анализ на Дъгуей потвърждаваше, че това са спътници на Сродниците — или от онези изскачащите спътници-разузнавачи, или може би изпитания на маневрираща антигравитационна ракета. Какъвто и да беше случаят, никой от тях не бе забелязан повторно. И никой не беше изстрелян от никоя от познатите площадки на Сродниците. Началникът на Въздушната отбрана особено наблегна на нуждата от компетентно вътрешно наземно разузнаване на територията на Сродниците. Ако врагът имаше подвижни катапулти, важно беше да се научи за тях. Ъндървил донякъде очакваше Тракт да избухне при намека, че неговите хора за пореден път са се провалили, но Полковникът прие сарказма на началник въздушната отбрана с безстрастна учтивост. Тракт знаеше, че това му е най-малкият проблем — последната точка от днешния дневен ред беше неговото истинско отмъщение.

После се изказа началникът на Връзки с обществеността.

— Съжалявам. Няма начин да свикаме Военен плебисцит, още по-малко — да го спечелим. Хората са по-наплашени от всякога, но времената са такива, че един Плебисцит просто не би довел до нищо. — Белга кимна. Не й бяха нужни обясненията на Връзките с обществеността, за да стигне до това прозрение. Само по себе си кралското правителство беше една доста аристократична компания. Но през последните деветнайсет поколения от Сключването на Съглашението насам гражданската му власт беше ужасно ограничена. Короната запази единствено титлата върху онова, което предците й притежаваха, като например Териториалното командване, и разполагаше с ограничена власт над данъците. Но бе загубила изключителното право да печата пари, суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост и правото да принуждава поданиците си да отбиват военна служба. В мирно време Съглашението вършеше работа. Съдилищата работеха със система за събиране на данъци, а местните полицейски власти знаеха, че не бива много-много да се заиграват, инак могат да се изправят срещу истинска огнева мощ. Във военно време — е, тъкмо затова служеше Плебисцитът: за временно отстраняване на светската власт. По време на Великата война това все пак беше сработило. Този път нещата се развиваха толкова бързо, че дори и отварянето на дума за Плебисцит би предизвикало война. За няма и един ден щеше да се осъществи мащабна размяна на ядрени удари.

Генерал Смит стоически изслуша всички тези баналности. После дойде ред на Белга. Тя изреди обичайния поменик от вътрешни заплахи. Нещата бяха под контрол — повече или по-малко. Съществуваха значителни малцинства, които презираха модернизацията. Някои вече не бяха на линия, заспали в собствените си убежища. Други се бяха окопали в дълбоки редути, но не за да спят — и щяха да създадат проблеми, ако положението наистина се влошеше. Хрункнер Юнърбай бе изработил още чудеса на инженерството. Сега дори и най-старият град на североизток разполагаше с ядрено електричество, както и — нещо не по-малко важно — с аклиматизирано жизнено пространство. „Но, разбира се, не особено голяма част от всичко това е укрепено. Дори и лек ядрен удар би убил повечето от тези хора, а другите няма да разполагат с ресурси за успешна хибернация“. Всъщност по-голямата част от тези ресурси бе изразходвана за изграждането на електроцентралите и наземните стопанства.

Генерал Смит подкани с жест другите:

— Изказвания?

Имаше няколко изказвания. Началникът на Връзки с обществеността предложи да се закупят някои от укрепените предприятия. Той вече правеше планове за след края на света, мекушавецът му кръвожаден! Шефката само кимна и възложи на Белга и мекушавеца да проучат тази възможност. После прегледа доклада на Вътрешното разузнаване в своето копие от дневния ред.

Белга Ъндървил вдигна ръка:

— Госпожо? Има още един въпрос, който бих желала да повдигна.

— Заповядайте.

Ъндървил нервно изтри уста с ръцете, с които се хранеше. Нямаше връщане назад. По дяволите. Само да не беше тук министърът на финансите!

— Аз… Госпожо, в миналото вие проявявахте голяма, ъъ, щедрост при управлението на действията на вашите подчинени. Възлагате ни задачата и ни оставяте да я изпълним. Много съм ви благодарна за това. Напоследък обаче, и твърде вероятно — без ваше знание, хора от най-близкото ви обкръжение нанасят несанкционирани визити — всъщност, това са си среднощни набези — върху вътрешни обекти в територията, за която отговарям аз.