Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— На стената на порта има вдлъбнатина с дълбочина деветдесет микрона, но карай да върви! Нови вдлъбнатини няма. Тука можеш и да си издълбаеш името в стените, и пак няма да има значение за този полет. Какво планираш — към двеста Ксек с частично ускорение?

— Хм. Ще започнем с продължително леко изтласкване, но ракетният двигател ще се включи за хиляда секунди в малко повече от една гравитация — щяха да спрат чак ниско над океана. Всичко друго би осветило небето над Арахна по-ярко от слънцето и всеки паяк от отсамната страна на планетата щеше да го види.

Тринли махна с ръка — въздушен жест на отрицание.

— Не се тревожи. Много пъти съм поемал къде-къде по-големи рискове с полети вътре в звездна система. — Двамата изпълзяха откъм предната част на гърлото. Гладката повърхност се разширяваше и преминаваше в предните полеви проектори. През цялото време Тринли продължаваше с измишльотините си. Не, повечето истории можеше и да са верни, но присвоени от всички истински авантюристи, които старецът бе познавал някога. Тринли поназнайваше нещичко за корабните двигатели. Трагедията беше, че не разполагаха с никого, който да знае повече. Всички корабни механици на Чуенг Хо бяха избити в първоначалната битка, а последният механик-„умна глава“ на паството бе станал жертва на излезлия извън контрол вирус на „гнилия мозък“.

Излязоха от фунията на „Ръката“ и се изкачиха по кея до таксито. Тринли млъкна и се обърна.

— Джау, завиждам ти, мойто момче. Погледни кораба си! Почти милион тона нето тегло! Няма да стигнеш далече, но ще закараш „Ръката“ при съкровището и Клиентите, към които тя летя петдесет светлинни години, за да намери.

Джау проследи широкия му жест. С годините той бе разбрал, че театралниченето на Тринли беше прикритие… но понякога то се пресягаше и те хващаше за душата. „Невидимата ръка“ изглеждаше готова за полет — стотици и стотици метри изпъкнала обшивка, простиращи се в далечината. Оборудван, що се отнася до скоростта и обстановката, с върховите човешки постижения. А зад пръстените на кърмата — милион и половина километра по-нататък — висеше дискът на Арахна, блед и невзрачен. Първи контакт — и аз ще бъда Главният пилот ! Джау би трябвало да се гордее…

Последният ден на Джау преди заминаването бе напрегнат, изпълнен със заключителни проверки и подсигуряване. Не разбра какви точно специалитети са приготвили Пастирите, но беше очевидно, че искат да манипулират интензивно мрежата на паяците без десетсекундното забавяне при операциите от L1. Беше разумно. Спасяването на Паяците от самите паяци щеше да включва някои невероятни измами, може би — превземането на всички системи за стратегически оръжия.

Тъкмо свършваше смяната, когато в малкия кабинет непосредствено до мостика на „Ръката“ се появи Кал Омо.

— Още една работа, Главни пилоте. — Невесела усмивка проряза тясното лице на Омо. — Наречи я извънредна.

Взеха такси долу до канарата, но не до Хамърфест. Около дъгата на Диамант Едно, вграден в леда и диаманта, беше входът на L1-A. Още две таксита вече бяха акостирали до шлюза на арсенала.

— Изучавал си оръжейното оборудване на „Ръката“, нали, Главен пилот?

— Да. — Ксин бе изучил всичко по Ръката освен личните покои на Брюхел. — Но със сигурност един Чуенг Хо ще е по-запознат…

Омо поклати глава.

— Тази работа не е подходяща за Спекулант, дори не и за господин Тринли. — Отне им няколко секунди да минат през охраната на главния шлюз, но след като веднъж влязоха вътре, им се откри пряк път към оръжейната. Тук се сблъскаха с шума от монтажни машини и резачки. Тумбестите овоиди, строени покрай стените, бяха белязани с глифа за оръжие — древният символ на Чуенг Хо за ядрени бомби и управляеми енергийни оръжия. Години наред клюките спекулираха с това колко точно е оцеляло на L1-A. Сега Джау го виждаше с очите си. Омо го поведе надолу по една движеща се пътечка покрай необозначени шкафове. По взаимно съгласие в L1-A нямаше камери. Освен това, тук беше единственото останало място в L1, където не използваха локализаторите на Чуенг Хо — автоматиката беше проста и надеждна. Минаха покрай Рей Цирет, който надзираваше банда „умни глави“, строящи нещо като катапулта.

— Повечето от тези оръжия ще преместим на „Невидимата ръка“, господин Ксин. През годините събирахме части и се опитвахме да сглобим възможно най-много преносими уреди. Направихме каквото можахме, но без нужните съоръжения това не е кой знае колко. — Той махна към едни неща, които изглеждаха като кръстоска на двигател на Чуенг Хо с тактическа ядрена ракета на Новородените. — Пребройте ги. Осемнайсет ракети с малък радиус на действие. В шкафовете са вътрешностите на дузина лазерни оръжия.