Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Кога, значи? — гласът й беше писклив. — Кога се връщаме на работа?

Един от членовете на нейния екип изкрещя нещо като „Да, временната памет е изхабена!“ и се приближи до пазача от другата страна. Далеч от пултовете си горките създания се побъркваха. Целият екип се разкрещя на пазача. Групата бе ядрото на все по-разрастващ се тромб в потока. Изведнъж Езр осъзна, че наистина е възможно да се случи нещо като бунт на робите — ако им се отнеме работата! Шефът на екипа на Новородените явно осъзна опасността. Той се изтегли назад и дръпна здраво зашеметителните ремъци на двете „умни глави“, които вдигаха най-силна врява. Те се загърчиха в спазми, после омекнаха. Лишени от център, оплакванията на другите утихнаха до разсеяна раздразнителност.

Бил Фуонг пристигна, за да успокои последния от „умните глави“-бойци. Запази си малко цупене и за шефа на екипа.

— Има още двама за препрограмиране. — Шефът на екипа избърса кръвта от бузата си и го погледна:

— Кажи го на Тръд. — Той грабна ремъците и издърпа изпадналите в безсъзнание „умни глави“ нататък при другарите им. Тълпата се раздвижи и само след няколко секунди пътят пред Вин се разчисти до края на коридора.

Преводачите не заминаваха с „Невидимата ръка“. В техния сектор от Купола трябваше да е спокойно. Но когато Езр пристигна, откри вратите на каютите отворени, а хората бяха задръстили капилярния коридор. Той се промъкна покрай суетящите се, вряскащи „умни глави“. От Триксия нямаше и следа. Но няколко метра по-нагоре се натъкна на Рита Лиао, която идваше от другата посока.

— Рита! Къде са пазачите?

Лиао вдигна раздразнено ръце.

— Заети другаде, разбира се! А сега някакъв идиот отворил вратите на преводачите! — Тръд наистина беше надминал себе си, макар най-вероятно това да беше само лоша реакция. По ирония преводачите — които се предполагаше, че няма да ходят никъде — никога не бяха чувствали порив да напуснат килиите си, а сега шумно настояваха за указания: „Искаме да отидем на Арахна!“, „Искаме да се включим непосредствено!“. Къде беше Триксия? Езр чу, че откъм горния ъгъл крясъците се усилиха. Тръгна по разклонението — и ето я и нея, заедно с останалите преводачи. Изглеждаше ужасно объркана — никак не беше свикнала със света извън килията си. Но като че го позна.

— Млъкнете! Млъкнете! — кресна тя и врявата утихна. Погледна неразбиращо Езр.

— Номер Четири, кога заминаваме за Арахна?

Номер Четири?

— Ъъ… скоро, Триксия. Но не с този рейс, не с „Невидимата ръка“.

— Защо не? Десетсекундното забавяне ме дразни!

— Засега вашият Пастир иска да сте наблизо. — Всъщност това беше официалната версия: на близка орбита около Арахна са нужни само по-низши мрежови функции. Фам и Езр знаеха друго, по-мрачно обяснение. Нау искаше на „Ръката“ да има възможно най-малко хора, докато корабът изпълнява истинската си мисия.

— Ще заминете, когато вече няма опасност, Триксия. Обещавам. — Той протегна ръка към нея. Триксия не се дръпна, но се вкопчи здраво в една дръжка на стената — съпротивляваше се на всеки опит да я замъкнат обратно в килията.

Езр погледна през рамо към Рита Лиао.

— Какво да правим?

— Почакай — тя докосна ухото си и се заслуша. — Фуонг и Силипан ще дойдат, за да ги натикат обратно в дупките им веднага щом натоварят другите на „Ръката“.

Господи, това можеше да отнеме доста време. Междувременно в лабиринта на Купола щяха да вилнеят двайсет преводача. Той леко потупа Триксия по ръката.

— Да вървим в стаята ти, Триксия. Виж сега, колкото по-дълго стоиш тук, толкова повече губиш връзка. Бас ловя, че си оставила очилата в стаята си. Можеш да ги използваш, за да зададеш на флотата своите въпроси. — Триксия вероятно не бе ги взела, защото връзката им с мрежата беше прекъсната. Но на този етап той просто се опитваше да издава разумни звуци.

Триксия отскачаше от дръжка на дръжка, изпълнена с нерешителност. Оттласна се рязко покрай него и прелетя по долното отклонение, което водеше към стаичката й. Езр я последва.

Каютата реагира на присъствието й — светлините спаднаха до обичайното мъждукане. Тя грабна очилата, а Езр се настрои към тях. Връзката не се беше разпаднала съвсем. Езр видя обичайните картини и петна от текст — картината не беше много оживена, но затова пък близка. Очите на Триксия се стрелкаха от екран към екран. Пръстите й трополяха по старата клавиатура, но като забрави да се свърже с информационната служба на флотата. Единствено гледката на работното й пространство я върна в центъра на нейния Фокус. Отвори се нов текстов прозорец. Графичните глупости по него се носеха толкова бързо, че това сигурно представяше паешка реч — някакво радиопредаване или, като се има предвид сегашното положение, изявление на военните.