Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Но в това поколение ние просто продължаваме напред към най-ужасната война на всички времена.

Забеляза как зад гърба му генералът тихичко влезе в стаята.

— Сержант, седнете, моля. — Смит посочи седалката пред бюрото си. Юнърбай откъсна вниманието си от гледката и седна. Бюрото на Смит под формата на буквата U бе затрупано от дебели папки с доклади и пет-шест малки екрани за четене, три от които светеха. Два показваха абстрактни орнаменти, подобни на картините, в които бе потънал Шерканер. Значи, тя продължава да му угажда.

Усмивката на генерала като че беше напрегната, принудена, и затова може би беше искрена.

— Наричам ви сержант. Ама че измислен чин. Но… благодаря ви, че дойдохте.

— Разбира се, госпожо. — Защо ли ме извика тук долу? Може би налудничавият му план за североизток имаше шанс. Може би…

— Виждали ли сте предложенията ми за екскавационни работи, генерале? С ядрени експлозиви можем да изкопаем укрепените пещери, и то бързо. Североизточните шисти ще са идеални. Дайте ми бомбите и след сто дни ще мога да предпазя по-голямата част от земеделието и хората там. — Думите просто се изтърсиха навън. Разходите можеха да са невероятни, извън възможностите на Короната за свободно финансиране. Щеше да се наложи генералът да вземе спешни мерки, със или без съгласието на правителството. И дори и тогава не можеше да подсигури щастлив край. Но ако — и когато — войната започнеше, това можеше да спаси милиони.

Виктъри Смит вдигна внимателно ръка.

— Хрунк, не разполагаме със сто дни. По един или друг начин очаквам до три дни нещата да се подредят. — Тя посочи един от малките екрани. — Току-що получих съобщение, че Преподобната Педуре ще присъства лично в Далечния Юг, за да контролира положението.

— Да върви по дяволите. Ако Далечния Юг започне атака, и тя ще се изпържи.

— Тъкмо затова вероятно ние ще сме в безопасност, докато тя си тръгне.

— Чух слухове, госпожо. Нашето външно разузнаване е пратено на боклука? Тракт е бил разжалван? — Историите се раздухваха все повече и повече. Съществуваха ужасни подозрения за агенти на Сродниците в самото сърце на Разузнаването. Използваха се най-сложни шифри за най-рутинните предавания. Там, където врагът не бе успял с преки заплахи, можеше да спечели просто заради паниката и объркването, царящи навсякъде. — Главата на Смит се люшна сърдито.

— Точно така. Надхитриха ни в маневрите на Юг. Но все още имаме придобивки там… хора, които зависеха от мен… Хора, които аз разочаровах. — Това, последното, почти не се чу и Хрунк се съмняваше дали е предназначено за него. Тя се умълча за миг, после се изправи. — Вие сте нещо като спец по субструктурата на Далечния Юг, нали така, сержант?

— Аз я проектирах. Надзиравах по-голямата част от строителството. — И то по времето, когато Югът и Съглашението бяха във възможно най-приятелски отношения между две различни национални държави.

Генералът се заклати напред-назад на стойката. Ръцете й трепереха.

— Сержант… Дори и сега не мога да ви гледам. Мисля, че го знаете.

Хрунк сведе глава. Знам. О, да.

— Но за простите неща ви се доверявам. И о, колко сте ми нужен, кълна се в Дълбините! Една заповед би била безсмислена… но ще ми помогнете ли в Далечния Юг? — Думите сякаш се изтръгваха от нея.

Иска ли питане? Хрункнер вдигна ръце.

— Разбира се.

Очевидно бързият отговор не бе очакван. Смит се раздърдори на секундата.

— Разбирате ли? Това ще ви изложи на риск, ще бъдете под мое лично ръководство.

— Да, да. Винаги съм искал да помогна. — Винаги съм искал да поправя нещата.

Генералът продължи да се вглежда в него. После заговори:

— Благодаря, сержант — тя набра нещо на клавиатурата. — Тим Даунинг — новият млад помощник? — по-късно ще ви донесе подробния анализ. Казано накратко, има една-единствена причина Педуре да пристигне в Далечния Юг — нещата там не са предрешени. Тя не е успяла да хване в капана всички хора на ключови позиции. Някои членове на Парламента на Южната земя ме помолиха да отида там и да говоря.

— Но… според мен това е работа на Краля.

— Да. Изглежда през този нов Период на мрака ред традиции ще бъдат нарушени.

— Не можете да заминете, госпожо. — Някъде в подсъзнанието му нещичко злорадстваше заради това нарушение на военния етикет.

— Не сте единственият, който ми дава такъв съвет… Последното нещо, което ми каза Стрът Грийнвал — на не повече от двеста метра от мястото, където седим сега — беше нещо подобно. — Тя млъкна, унесена в спомени. — Смешна работа. Стрът беше разбрал толкова много неща. Знаеше, че ще свърша на неговото място. Знаеше, че ще има изкушения да изляза на бойното поле. Онези първи десетилетия на Периода на светлината имаше дузина възможности, когато знаех, че мога да оправя нещата — дори и да спася живота на хора — ако просто изляза и сама направя нужното. Но съветът на Грийнвал беше по-скоро заповед и аз го последвах… и отново доживях до битка. — Тя се изсмя рязко и вниманието й отново се върна към настоящето. — А сега вече съм порядъчно възрастна дама, оплетена в паяжина от измами. И най-сетне е време да наруша правилото на Стрът.