Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Просто не мога да понасям забавянето. Не е честно.

Отново продължително мълчание. Тя отвори друг текстов екран. Картините наоколо затрепкаха в поредица от цветове — един от видеоформатите на паяците. Все още не изглеждаше като истинска картина, но гледката му беше позната — достатъчно често беше виждал това в стаичката на Триксия. Беше комерсиалното новинарско предаване на Паяците, което тя ежедневно превеждаше.

— Грешат. Генерал Смит ще отиде в Далечния Юг вместо Краля — все още беше напрегната, но сега се дължеше на нейната обичайна фокусирана вглъбеност.

Няколко секунди по-късно Рита Лиао надникна в стаята. Езр се обърна и забеляза тихото изумление по лицето й.

— Ти си магьосник, Езр. Как успя да успокоиш всички?

— Аз… предполагам, че Триксия просто ми има доверие. — Това беше съкровена надежда, изказана като скромно предположение.

Рита измъкна глава от стаята, за да огледа нагоре и надолу по коридора.

— Да. Но знаеш ли какво стана, като я върна на работа? Всички останали просто тихомълком се прибраха по стаите си. Тези типове, преводачите, притежават по-голяма контролна функционалност от военните „умни глави“. Трябва ти само да убедиш алфа-члена и всички се равняват по него. — Тя се усмихна. — Но това май сме го виждали и преди — начинът, по който преводачите могат да контролират редовните „умни глави“. Те са си истински ключови компоненти.

— Триксия е личност! — Всички фокусирани са хора, проклета поробителко!

— Знам, Езр, съжалявам. Разбирам, наистина… Триксия и останалите преводачи наистина изглеждат по-различни. Трябва да си доста особен, за да превеждаш от естествени езици. От всички — от всички фокусирани, преводачите като че са най-близо до истинските хора… Виж, аз ще се погрижа да сложа всичко в ред и ще докладвам на Бил Фуонг, че положението е под контрол.

— Добре — отвърна Езр сковано.

Рита излезе от стаята. Вратата на килията се затвори. След миг той чу как в коридора останалите врати се захлопват шумно.

Триксия седеше прегърбена над клавиатурата — не беше чула ни дума от току-що казаното. Езр я погледа — мислеше за бъдещето й, за това как най-накрая щеше да я спаси. Дори и след четирийсет години спотайване преводачите не можеха да се преструват, че комуникират в реално време с Паяците. Томас Нау нямаше да получи никаква изгода, ако закара преводачите си на Арахна… все още. След като завладееше този свят, Триксия и останалите щяха да бъдат гласът на завоевателя.

Но това време нямаше да дойде. Планът на Фам и Езр също се осъществяваше по програма. С изключение на няколко стари системи и електромеханични помощни устройства, локализаторите на Чуенг Хо можеха да добият тотален контрол. Най-сетне Фам и Езр вървяха към истински саботаж — най-важно бе да се прекъсне безжичната енергия на Хамърфест. Този ключ беше почти чисто механична връзка, имунизирана срещу всякакви тънкости. Но Фам разполагаше и с още едно приложение на локализаторите — истински чакъл. През последните няколко Мсек те бяха натрупали пластове чакъл близо до ключа и осъществиха подобен саботаж в другите стари системи и на борда на „Невидимата ръка“. Последните сто секунди рискът щеше да е крещящ. Този номер можеха да пробват само веднъж, когато Нау и бандата му бяха твърде заети с установяването на собствената си власт.

Ако саботажът сработеше — когато сработеше — локализаторите на Чуенг Хо щяха да поемат властта. И ще дойде нашето време.

Хрункнер Юнърбай прекарваше много време в Териториалното командване, което по същество беше главната база на неговите строителни операции. Може би десет пъти годишно той посещаваше светая светих на Разузнаването на Съглашението. Всеки ден разговаряше по електронната поща с генерал Смит. Виждаше я на събранията на щаба. Срещата им в Калорика — вече бяха изминали пет години оттогава — не беше сърдечна, но поне честно споделиха безпокойството си. Но за седемнайсет години… през цялото това време, откакто Гокна почина… той никога не бе попадал в личния кабинет на генерала.

Генералът имаше нов помощник — млад човек, роден извън фазата. Хрункнер почти не го забеляза. Пристъпи в тишината на шефската „бърлога“. Мястото си беше все така голямо, каквото си го спомняше, с отворени многоетажни кътчета и изолирани стойки. За момента, изглежда, беше сам. Преди Смит тук бе кабинетът на Стрът Грийнвал. От цели две поколения преди него това беше най-скришното убежище на шефа на разузнаването. Предишните му обитатели надали биха го познали сега. Имаше повече комуникационно и компютърно оборудване дори и от кабинета на Шерк в Принстън. Едната стена на стаята представляваше огромен екран, също толкова сложен, колкото и видеомантията. В момента излъчваше картина от горната камера: Кралският водопад бе замръзнал преди повече от две години. Виждаше долината чак до горния й край. Хълмовете бяха голи и студени. По височините имаше скреж от въглероден двуокис. Но наблизо… цветове отвъд червения цвят на спектъра се процеждаха от сградите и сияеха ярко в изгорелите газове от уличното движение. Известно време Хрунк само наблюдаваше и си мислеше какво ли е представлявал този пейзаж едва преди поколение, пет години след настъпването на последния Мрак. По дяволите, дотогава вече щяха да са изоставили тази стая. Хората на Грийнвал щяха вече да са се заврели в малката пещера на командването, да дишат спарен въздух и да се чудят дали Хрунк и Шерк ще оцелеят в подводните си дълбини. Още няколко дни, и Грийнвал щеше да прекрати операцията, а Великата война — да замръзне в собствения си мъртвешки сън.