Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Втората среща на Томас Нау беше по-късно през деня на борда на „Невидимата ръка“. Тук те можеха да говорят далеч от невинни подслушвачи.

— Получих доклада на Кал Омо, Пастирю. От съгледвачите. Успя да преметнеш почти всички.

— Почти?

— Е, познаваш го Вин — но и той не прозря всичко, което ти каза. А Джау Ксин… като че се съмнява.

Нау погледна въпросително Анне Рейнолт.

Отговорът й дойде бързо.

— Ксин е онзи, който всъщност ни трябва, Пастирю. Той е единственият останал ни Главен пилот. Ако не беше той, щяхме да изгубим тази лодка. Пилотите-умни глави засякоха, като видяха каворита на орбита. Изведнъж всички правила се промениха и те просто не можеха да се справят със ситуацията.

— Добре, значи той тайно се съмнява. — За това всъщност нямаше какво да се направи. Ксин се намираше твърде близо до центъра на действията за твърде много неща. Вероятно подозираше истината зад Зверството на Дием. — Значи не можем да го замразим, нито да го измамим, а той ще ни трябва на най-кървавия етап от работата. И все пак… Мисля, че Рита Лиао е много съществен лост. Ритцер, погрижи се Джау да разбере, че нейното благоденствие зависи от качеството на неговата служба.

Ритцер се подсмихна и си взе бележка.

Нау прегледа доклада на Омо.

— Да, доста добре се справихме. Но пък да казваш на хората онова, в което те искат да вярват, е лесна работа. Като че никой не схвана всички последствия от изтеглянето на Замисъла с пет години напред. Сега няма начин да изградим гладка мрежа за завземане на властта, а се нуждаем от непокътната индустриална екология на планетата — но няма нужда цялата планета да участва. Точно сега — Нау погледна последните доклади от копоите на Рейнолт — седем паешки нации притежават ядрено оръжие. Четири имат значителен арсенал, а три — системи за доставка.

Рейнолт сви рамене.

— Значи, организираме война.

— В прецизни граници. Война, която оставя финансовата система на планетата непокътната и контролирана от нас. — Упражнение по мениджмънт на бедствията.

— А Сродниците?

— Искаме те да оцелеят, разбира се, но да са достатъчно слаби, че да можем да завземем контрола напълно. Ще им подхвърлим малко повечко „късмет“.

Рейнолт кимаше.

— Да. Бива ни по кроежите. Югът притежава ядрени ракети с далечен обсег на действие, но инак е изостанал. По-голямата част от населението по време на Мрака ще бъде в хибернация. Много се страхуват от плановете на развитите сили. Преподобната Педуре крои планове да се възползва от това. Можем да подсигурим успеха й… — Анне продължи, като обясни в подробности какви измами и лъжливи намеци могат да се приложат, кои градове могат да бъдат унищожени без риск, как да се спасят областите на Съглашението, притежаващи ресурси, каквито Сродниците все още нямаха. По-голямата част от убийствата щяха да бъдат осъществени от техните пълномощници — така си и трябваше, като се има предвид жалкото състояние на оръжейните им системи… Брюхел я наблюдаваше с някакво смаяно благоговение както я гледаше неизменно, когато Анне говореше така. Безстрастна и спокойна както винаги, тя можеше да е също толкова кръвожадна, колкото самия Брюхел.

Когато Новородените дойдоха на Френк, Анне Рейнолт беше още момиче. Ако губещата страна пишеше историята, името й щеше да се е превърнало в легенда. След като френкските войски се предадоха, партизанската сбирщина на Анне Рейнолт бе продължила да се бие години наред — и не просто да причинява дребни неприятности. Нау бе видял оценките на Разузнаването — Рейнолт бе увеличила тройно цената на инвазията. Тя бе оглавила току-що зародилата се народна съпротива и бе стигнала на косъм до победата над експедиционните сили на Новородените. А когато каузата й най-накрая се провали — е, от подобни врагове най-добре беше бързо да се отървеш. Но Алан Нау бе забелязал, че този враг е странен чак до уникалност. Фокусирането на по-висшите умения, ориентирани към хората обикновено беше губещо начинание. Самата природа на Фокусирането проявяваше тенденцията да изключва широката чувствителност, нужна, за да управляваш хората. И все пак… Рейнолт беше млада, блестяща, абсолютно предана на принципа. Фанатичната й съпротива не приличаше на нищо друго повече от верността на умната глава към своята област. Ами ако можеха да я Фокусират изгодно?

Догадката на чичо Алан се бе оказала печеливша. Единствената академична специалност на Рейнолт беше древната литература, но Фокусът някак си бе уловил по-фините умения в нейната случайна кариера: военно дело, подривна дейност, водачество. Алан грижливо бе пазил откритието си далеч от хорските погледи, но беше използвал тази много особена умна глава през следващите няколко десетилетия. Уменията й бяха помогнали на чичо Алан да се утвърди като господстващ Пастир на Родния режим. Тя бе много специален подарък за много любим племенник…