Върнър Виндж - Убежище в дълбината

И макар че Томас никога не би го признал на Ритцер Брюхел, понякога, когато погледнеше в бледосините очи на Рейнолт… усещаше суеверен хлад. Сто години от живота си Анне Рейнолт бе работила, за да премахне и потисне всичко онова, което бе важно за нефокусираното й „Аз“. Ако искаше да му причини вреда, тя можеше да го направи като нищо. Но тъкмо в това бе красотата на Фокуса — и тъкмо по тази причина Новородените щяха да надделеят. С Фокуса ти се сдобиваш със способностите в съответната област, без човешките качества. И при грижлива поддръжка интересите и верността на умната глава оставаха изцяло и директно отдадени единствено на неговите област и господар.

— Добре, хващай хората си да работят по това, Анне. Имаш една година. Вероятно ще ни трябва голям кораб на ниска орбита по време на последните Ксек.

— Знаеш ли — обади се Ритцер, — според мен подмолната страна на всичко това се получава възможно най-добре. При Сродниците командват един-двама. Ще знаем кого да държим под отговорност, когато даваме заповеди. С това проклето Съглашение…

— Вярно е. В рамките на Съглашението има твърде много автономни центрове на властта. Това тяхното с несуверенните кралства е по-откачено дори и от демокрация. — Нау сви рамене. — Зависи коя клечка ще изтеглиш. Ние трябва да завземем под контрол онова, което познаваме. Без каворита има да се помайваме още пет години. Дотогава Съглашението ще има развита мрежа и ще можем да завземем всичко без нито един изстрел — повече или по-малко целта, която все още публично преследвам.

Ритцер се наведе напред.

— И тъкмо това ще е най-големият ни проблем. След като нашите хора веднъж разберат, че това е една голяма касапница за паяци и че основното ястие са техните най-добри приятели…

— Разбира се. Но ако се справим с всичко както трябва, последният изход ще се окаже неизбежна трагедия, която без нашите усилия би била още по-ужасна.

— Ще е дори още по-сложно от оная работа с Дием. Щеше ми се да не беше давал на Търговците разширен достъп до ресурсите.

— Това е неизбежно, Ритцер. Техният логистичен гений ни е необходим. Но ще им откажа пълен достъп до обработката на данни в мрежата. Ще докараме всичките ти умни глави от охраната, ще установим наистина интензивно наблюдение. Ако е нужно, могат да възникнат и няколко фатални инцидента.

Той погледна Анне.

— И като казахме инциденти… Има ли някакъв напредък по твоята теория за саботажа? — Беше минала почти година от вероятния нещастен случай на Анне в клиниката със скенера. Цяла година — и никакви признаци на вражи действия. Разбира се, и преди самото събитие имаше твърде малко свидетелства.

Но Анне Рейнолт бе непоклатима.

— Някой манипулира нашите системи, Пастирю — и локализаторите, и умните глави. Доказателствата са пръснати нашироко — не е нещо, което бих могла да изкажа с думи. Но той става все по-агресивен… и аз още малко и ще го спипам — може би съм толкова близо до него, колкото той беше до мен предишния път.

Анне така и никога не прие обяснението, че някаква глупава грешка я е сринала. Но нейният Фокус беше разстроен, макар и толкова незабележимо, че и собствените му проверки не го улавяха. Докъде може да стигне параноята ми? Анне бе изчистила Ритцер от всякакво подозрение по случая.

— „Той“?

— Знаеш списъка на заподозрените. Фам Тринли продължава да го оглавява. През всички тия години ми тормозеше техниката. А и тъкмо той ни разкри тайната на локализаторите на Чуенг Хо.

— Но ти имаше на разположение двайсет години, за да ги изучиш.

Анне се намръщи.

— Ансамбловото поведение е изключително сложно, съществуват и въпросите на физическите пластове. Дай ми още три-четири години.

Той погледна Ритцер.

— Мнения?

Младшият Пастир се ухили.

— И преди сме говорили, господине. Тринли ни е полезен и ние го държим в ръцете си. Хитрец е той, но е наш хитрец.

Така си беше. Тринли щеше да спечели много с Новородените и щеше да изгуби още повече, ако Чуенг Хо някога научеха за предателското му минало. Бдение след Бдение старецът беше издържал всички тестове на Нау и в този процес беше станал дори още по-полезен. В ретроспекция човекът винаги беше проявявал хитрост точно колкото трябва. Разбира се, това беше най-силното доказателство срещу него. Чума и зараза.

— Добре, Ритцер, искам двамата с Анне да подредите нещата така, че да можем да дръпнем шалтера на Тринли и Вин за миг. Джау Ксин ще се наложи да го запазим жив, във всеки случай — но имаме и Рита, за да го държим в пътя.