Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Но те могат да ни помогнат!

— Може би. Бих им се обадил на мига, стига да имахме повече информация и да бяхме проникнали по-дълбоко в мрежата. Но ако се разкрием без нужда, можем да обединим всички тях против нас — или пък другата възможност е да провокираме Педуре да ги нападне незабавно. Трябва да ги спасим, но без да жертваме себе си. — Рита се поколеба. Вдясно от Нау, скрит в сянката, Ритцер Брюхел я изгледа кръвнишки. По-младият Пастир така и никога не проумя факта, че старите правила от времето на Засадата на Новородените трябва да се променят. Идеята някой да му възразява продължаваше да го вбесява. Слава Богу, че не той дърпа конците. Нау е костелив орех — гладък и безмилостен въпреки всичките му любезности, но с него може да се върши работа.

Никой не подкрепи позицията на Рита, но тя направи един последен опит.

— Знаем, че Шерканер Ъндърхил е гений. Той би ни разбрал. Би ни помогнал.

Томас Нау въздъхна.

— Да, Ъндърхил. Дължим му много. Без него сигурно до успеха щяха да ни остават двайсет години, а не някакви си пет. Но се боя, че… — той погледна Езр Вин през масата. — Ти знаеш повече от всеки друг за Ъндърхил и технологията от Зората на цивилизацията, Езр. Какво ще кажеш?

Гонле едва не се разсмя. Вин бе проследил разговора като зрител на тенис мач — и сега топката го беше уцелила право между очите.

— Да. Хм. Ъндърхил е забележителен. Той е като Фон Нойман, Айнщайн, Мински, Жанг — дузина гении от Зората на цивилизацията, въплътени в едно тяло. Или е това, или този тип е просто гений в подбора на дипломанти. — Вин се усмихна тъжно. — Съжалявам, Рита. За теб и мен Изгнанието продължи само десет-петнайсет години. Ъндърхил го е преживял цялото, секунда по секунда. Според критериите на Паяците — и според човешките отпреди ерата на технологиите — той е старец. Боя се, че е на ръба на старческото оглупяване. Преживял е всичките лесни технически възнаграждения и сега е стигнал дъното… Онова, което беше гъвкавост, се е превърнало в каша от суеверия. Ако трябва да се откажем от нашето предимство на Спотайването, бих предложил да се свържем с правителството на Съглашението и да сключим с тях открита сделка.

Вин можеше и да продължи, но Пастирът се обади:

— Рита, опитваме се да намерим най-безопасния изход за всички. Обещавам, че ако това означава да се оставим на милостта на Паяците — така ще бъде. — Погледът му се стрелна вдясно и Гонле разбра, че думите му са насочени към Брюхел колкото и към всички останали. Нау млъкна за миг, но никой нямаше нищо повече за казване. Гласът му стана по-делови. — И така, Замисълът изведнъж напредна много. Стана принудително, но аз съм доволен от предизвикателството. — Усмивката му блесна в лъчите на фалшивия залез. — Така или иначе, след година нашето Изгнание ще свърши. Можем да си позволим да изразходваме ресурси — и трябва да го направим. Отсега нататък, докато спасим света на Паяците, почти всички ще бдят.

Леле-мале.

— Фабриката за летливи вещества преминава на непрекъснат режим на работа. — Навсякъде около масата се надигнаха глави. — Помнете, че ако тя все още ни е нужна след година, значи сме загубили. Предстои ни ужасно много планиране, хора — трябва да разгърнем потенциала си до последно. Засега отменям последните ограничения на потреблението в общността. Подземната икономика ще има достъп до всичко освен най-критичната автоматика за безопасност.

Да! Гонле се ухили през масата на Киви Лизолет и тя веднага й се усмихна в отговор. Ето какво имала Киви предвид под „скоро“! Нау продължи да говори още няколко секунди — не толкова очертаваше подробни планове, колкото отменяше това или онова от тъпите правила, които така спъваха действията през годините. Тя чувстваше как въодушевлението му нараства с всяко изречение. Може за в бъдеще да основа пазар за далавери.

Срещата завърши в невероятно приповдигнато настроение. На излизане Гонле прегърна Киви.

— Хлапе, ти успя! — пошепна й тя тихичко.

Киви само й се усмихна в отговор — но усмивката й беше много по-широка, отколкото Гонле я беше виждала да се усмихва от дълго време насам.

След това четиримата гостуващи роби се изкачиха обратно по хълма. Последните слънчеви лъчи хвърляха дълги сенки пред тях. Преди да навлязат в гората, тя се огледа за последен път назад. Колко е нагъл този парк. Но все пак е красив и аз имах нещо общо с него. Последните слънчеви лъчи се промъкваха изпод далечните облаци. Можеше да е манипулация на Нау или пък случайно дело на парковата автоматика. Така или иначе изглеждаше като добра поличба. Старият Нау си мислеше, че манипулира всичко. Гонле знаеше, че тази внезапна и окончателна либерализация е нещо, което Пастирът по-нататък можеше да се опита да напъха обратно в бутилката, когато въображението и умната търговия станат по-рисковани, отколкото тяхната алтернатива. Но тя беше Чуенг Хо. През годините тя, Киви, Бени и десетки други бяха подкопавали малката спретната тиранийка на Новородените, докато накрая почти всеки Новороден бе „покварен“ от нелегалната търговия. Нау бе научил, че печелиш, когато въртиш далавери. След като пазарите на Паяците се отвореха, той щеше да прозре, че няма никаква изгода да натика свободата обратно в бутилката.