Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Заедно с моите пилоти взехме последният функциониращ катер — над канарата се изви златна нишка. Върхът й се ускори до средната точка и после забави ход. Сканиращият обектив настигна катера. Отпред дискът на Арахна се уголеми. Планетата изглеждаше почти толкова замръзнала и мъртва, както и когато хората пристигнаха там за първи път. Но имаше една голяма разлика — бледото сияние на светлините на града по северното полукълбо, проблясващо тук-там в най-големите градове.

Отвъд тъмнината се разнесе гласът на Фам Тринли — невярващо дюдюкане.

— На бас, че са те забелязали!

— Пропуснаха ни. Покажи защитните радари и местните спътници — обърна се той към дисплея. Облак сини и зелени точки разцъфна в пространството около планетата. На земята проблеснаха дъги от светлина — обхватът на ракетните радари на Паяците. — За в бъдеще това ще е по-голям проблем.

Гласът на Анне Рейнолт проряза кабината.

— Моите хора от мрежата изтриха всички веществени доказателства. Рискът си струваше.

— Хммм! Това ще да е било нещо страховито важно.

— О, Фам, стига. Стига. — Джау застана отстрани на образа-консенсус, пъхна ръката си дълбоко в мъглата от спътници и отбеляза една синя точка като РАЗУЗНАВАТЕЛЕН СПЪТНИК 543 НА СРОДНИЦИТЕ, последван от орбитални параметри. Той погледна Фам — на лицето му беше изписана тиха усмивка, сякаш очакваше някаква реакция. Числата не значеха нищо за Гонле. Тя се наведе на една страна и погледна Тринли иззад ръба на образа. Старият проклетник изглеждаше също тъй объркан, както и всички останали, и като че никак не се радваше нито на усмивката на Ксин, нито на самодоволното кискане на Силипан.

Тринли се втренчи в дисплея.

— Добре, значи си нагодил орбитата си към Спътник 543. — До него Езр Вин вдъхна шумно въздух от изненада. Това накара бръчките на Тринли да станат още по-дълбоки. — Бил е изстрелян преди седемстотин Ксек, бустер — химически, период — синхронен, височина… — Гласът му утихна, сякаш се замъгли. — Височина дванайсет хиляди километра, да му се не види! Сигурно е грешка!

Усмивката на Джау стана още по-широка.

— Не е грешка. Тъкмо тази е главната причина да сляза и да огледам по-отблизо.

Значението на станалото най-после проникна в ума на Гонле. В Снабдяване и услуги тя се занимаваше най-вече с пазарлъци и управление на инвентара. Но транспортът заема голям дял в цените, а тя е Чуенг Хо. Арахна е тераподобна планета, с ден от 90 Ксек. Синхронната височина трябваше да е много по-висока от дванайсет хиляди километра. Дори и за човек, неразбиращ от техника, този спътник беше вълшебно невъзможен.

— Станция ли е? — попита тя. — За малки ракети?

— Не. Дори за ракетите с ядрен синтез би било трудно да го поддържат дни наред.

— Каворит — гласът на Езр бе тих, благоговеен. Къде ли беше чувала тя тази дума преди?

Но Джау кимаше.

— Точно така. — Той нареди нещо на дисплея и сега гледката се смени откъм неговата лодка. — Погледът отблизо беше проблем, особено защото не исках да показвам главния си фенер. Вместо това изпържих камерите на спътника и после веднага ги дублирах отдолу… Вече започвате да го виждате в центъра на показалеца на моята мишена. Скоростта на приближаване е спаднала до петдесет метра в секунда до мига, в който спряхме да се съотнасяме един с друг. Сега той е около пет метра над нас. — На показалеца имаше нещо, нещо квадратно и черно като нощта, което падаше към тях като топка на ластик. То забави ход, премина на метър-два под тях и започна да отстъпва назад. Горната му страна не беше черна, а в някакви несиметрични шарки в тъмносиви нюанси. — Добре, застопорете образа. Така би трябвало да виждате добре. Плоска конструкция, вероятно жиростабилизирана. Полихедралната обшивка е за заблуда на радарите. Ако не броим невъзможната орбита, това нещо е типичен нискотехнологичен замаскиран спътник… — Спътникът отново се плъзна нагоре, но този път го посрещнаха куки. — Ето тук го взехме на борда на лодката, и оставихме след себе си невероятна експлозия.

— Добър полет, човече. — Това го каза Фам Тринли: признаваше на някого, че е почти толкова добър колкото него.

— Аха. Още по-мъчно е, отколкото изглежда. Трябваше да докарвам моите умни глави до ръба на безвъзвратната паника по време на цялото рандеву. Имаше твърде много противоречия в динамиката.

Силипан бодро го прекъсна:

— Това ще се промени. Препрограмираме всички пилоти за каворитни маневри.

Джау угаси образа и погледна намръщено Силипан.