Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— След вчерашния ден ли? — прозвуча наблизо ядосаният глас на Фам. — Малко змийче от фамилията Вин, какво изобщо може да знаеш за вчера?

Езр погледна в посоката, от която се разнасяше гласът. В интонацията му имаше нещо странно, една омраза, която прескачаше всички предели на разума. Какво се случи с Рейнолт? Нещата тръгнаха в съвсем погрешна посока, но той трябваше да произнесе думите, които си бе подготвил:

— Ти не си я убил. Вярвам на казаното от Тръд. Можел си да я убиеш и смъртта й пак да прилича на нещастен случай. Затова смятам, че открих къде разказите на Нау са истина и откъде започва лъжата — Езр протегна напред ръце и постави длани върху раменете на Фам. Напрегнато се взираше в тъмнината. — Фам! През целия си живот ти си бил неразбран. А твоята гениалност ни е превърнала в това, което сме днес. Но ти си се стремил към нещо по-голямо. Желанието ти не е запазено в историите на Чуенг Хо, но аз го разбрах от разказите на Нау. Ти си имал удивителна мечта, Фам. Фокусът може да я превърне в действителност… но цената е прекалено висока!

След миг тишина се разнесе звук, който наподобяваше рев на ранено животно. Изведнъж ръцете на Езр отхвръкнаха встрани и пръстите на Фам се впиха в гърлото му. Хватката им беше желязна и заглуши вика му. Смайването на Вин се разсея и съзнанието му се понесе към абсолютния мрак…

И тогава натискът върху гърлото му престана. Пред очите на Вин искряха ослепително бели звезди, които пулсираха в синхрон с тихо пукане. Той се задъха, зашеметен. Мъчеше се да разбере. Фам беше стопил преобразувателите на всички близкостоящи локализатори. Пулсиращите искри показваха Фам в забавен кадър. В очите му пламтеше безумие, каквото Езр никога не бе виждал.

Светлинките се отдалечаваха. Но разрушението се носеше към тях. Езр успя да изграчи ужасено:

— Фам, нашето прикритие. Без локализаторите…

Последните миниатюрни проблясъци озариха ироничната усмивка по лицето на Фам.

— Без локализаторите сме мъртви! Умри, малки Вин! Вече не ми пука!

Езр чу, че той се обърна и изчезна в мрака. Сам сред непрогледния мрак и абсолютната тишина. А смъртта се спотайваше само на няколко Ксек. И независимо от отчаяните усилия, Езр не откри признак от мрежата на локализаторите.

Какво правиш, когато мечтата ти умре? Фам се носеше сам в тъмната си стая. Обмисляше този въпрос с известно любопитство, граничещо с безразличие. Далечно кътче на съзнанието му си даваше сметка за дупката, която проби в мрежата на локализаторите. Мрежата беше здрава. Системата на съгледвачите на Новородените нямаше да отчете автоматично срива. Но без внимателна ревизия новината за пробива постепенно ще стигне до тях. Смътно си спомняше, че Езр направи отчаян опит да прикрие взрива. Чудно, но момчето не влоши положението, но и той не отправяше молитви за прикритие. Най-много след няколкостотин секунди Омо ще алармира Брюхел… и всичко ще свърши. Но това вече нямаше никакво значение.

Какво правиш, когато мечтата ти умре?

През живота си всеки загубва мечтите си. Всички остаряват. В началото, когато животът изглежда толкова красив, това е обещание, което обаче изчезва с отлитането на годините.

Но не и мечтата на Фам. Той преследваше целта си през разстояние повече от петстотин светлинни години и през три хиляди години обективно време. Това беше мечта за едно обединено човечество, където справедливостта няма да бъде само пулсираща искра, а неизменно сияние, което ще облива цялото Обитавано от хора космическо пространство. Той мечтаеше за цивилизация, чиито континенти нямаше да пламтят в пожари и чиито владетели няма да дават децата си като заложници. Когато Сами го измъкна от гробището при Лоусиндер, Фам умираше. Но не и неговата мечта. Мечтата блестеше ярко както винаги в съзнанието му, поглъщаше го.

А тук той откри инструмента, чрез който мечтата му ще стане действителност. Фокусът, достатъчно тайна и напреднала автоматика, способна да управлява една междузвездна цивилизация. Фокусът можеше да създаде расата от „любящи роби“, за създаването на която Сура се беше шегувала. Какво от това, че беше робство? Имаше толкова по-жестоки несправедливости, които Фокусът би премахнал завинаги.

Може би.

Извърна очи от Еджил Манри, който сега представляваше само едно сканиращо устройство. Извърнал очи и от Триксия Бонзол и от всички останали, затворени години наред в тесните си клетки. Но вчера беше принуден да погледне Анне Рейнолт, изправена сама срещу силата на Фокуса, прекарала живота си в опити на устои на неговата власт. Подробностите смаяха Фам, но той продължаваше да се заблуждава, че това не е част от цената за осъществяването на неговата мечта. Анне беше една по-велика Синди Дюкан.