Върнър Виндж - Убежище в дълбината

А днес, Езр Вин и неговата прочувствена реч. Цената е препалено висока! Езр Вин!

Фам можеше да осъществи своята мечта… ако се откаже от причините за нея.

Веднъж вече един Вин се изправи между него и окончателния му успех. Дано змийчето Вин да пукне! Дано всички умрат! Дано загина и аз!

Фам се обърна към самия себе си. Внезапно осъзна, че хлипа. Ако не се броят преструвките… не беше плакал откакто… не помнеше… може би от дните в другия край на живота си, когато за първи път стъпи на борда на „Рипрайз“…

И така, какво правиш, когато мечтата ти умре?

Когато мечтата ти умре, ти се отказваш от нея.

И после какво ти остава?

Фам не знаеше колко време мислите му се носят в нищото. После още веднъж осъзна, че от мрежата на локализаторите около него проблясват картини: долу на астероида фокусираните роби бяха наблъскани със стотици в Хамърфест… Анне Рейнолт спеше в килия, не по-голяма от останалите…

Те заслужаваха по-добра участ от тази, която ги сполетя. Те заслужаваха по-добра съдба от тази, която им отреди Томас Нау. Анне заслужаваше по-добър живот.

Фам протегна ръка и през мрежата нежно докосна Езр Вин, премествайки го встрани. Присъедини се към усилията на момчето и започна да изгражда от тях убедително прикритие. Имаше тънки подробности: драскотините по врата на Вин, нуждата от десет хиляди нови локализатора във вътрешното пространство на лагера. Можеше да се справи с тях, а в дългосрочен план…

С времето Анне Рейнолт ще се възстанови от това, което й причини. А когато това се случеше, играта на котка и мишка щеше да се поднови. Но този път той трябваше да защити и нея, и всички други роби. Щеше да бъде още по-трудно отколкото досега. Но може би с помощта на Езр Вин, ако се сработеха в истински екип… Плановете се оформяха и подреждаха в главата на Фам. Разликата от мечтата да счупиш Колелото на историята беше голяма, но сега изпитваше необикновеното, нарастващо удоволствие да правиш това, което чувстваш за правилно.

И преди да потъне в дълбоката прегръдка на съня, той си спомни Гунар Ларсон, благата ирония на възрастния човек. Сети се за думите на стареца, че Фам разбира ограниченията в самото естество на природата и ги приема. Е, май е бил прав! Странно. През всичките тези години в тази стая той беше лежал буден. Скърцаше със зъби. Кроеше планове и се отдаваше на мечти какво може да постигне с Фокуса. А сега се отказа от всичко това. И пак кроеше планове, пак под угрозата на смъртни опасности… Но за първи път от толкова време се чувстваше… умиротворен.

Тази нощ сънува Сура. И за първи път не изпита болка.

Винаги има гледна точка. Гонле Фонг цял живот бе живяла според този принцип. Мисията до Изчезващата беше от онези с неизвестен резултат — от онези, които привличат главно учените. Но Гонле бе забелязала гледни точки. Сполетя ги Засадата на Новородените и мисията се превърна в робия и изгнание. Затвор, управляван от главорези. Но дори и при това положение съществуваше гледна точка. Близо двайсет години от живота си тя си игра с гледните точки и преуспяваше, макар и само според стандартите на това бунище.

Сега положението се променяше. Джау Ксин го нямаше от повече от четири дни, поне от началото на сегашното й Бдение. Отначало плъзна мълвата, че двамата с Рита официално са преместени да бдят над Дърво C, и все още са в летаргичен сън. Това прецакваше някои програмни уговорки, които тя бе планирала с Рита, и освен това беше ужасно необичайно. После Тринли докладва, че двамата пилоти — „умни глави“ ги няма в Купола на Хамърфест. Значи, Рита все още можеше да е в камерата, но Джау Ксин и неговите умници бяха… някъде другаде. Оттам нататък слуховете се разраснаха: Джау бил на експедиция до мъртвото слънце, Джау щял да кацне на планетата на паяците. Тръд Силипан се мотаеше из пивницата на Бени и самодоволно се усмихваше на някаква своя си тайна, която този път като никога не сподели. Това повече от всичко доказваше, че става нещо странно.

Гонле бе започнала да приема залагания за предположенията, но самата тя страдаше от ужасна треска. И не беше ни на йота разочарована, когато шефовете решиха да посветят всички в тайната.

За да ги осведоми, Томас Нау покани шепа пеони долу в имението си. От „откритите врати“ насам Гонле идваше за първи път в Езерния парк. Тогава Нау се направи на страшно гостоприемен. После мястото беше здраво заключено — макар че, честно казано, отчасти това вероятно се дължеше и на инцидента с Анне Рейнолт.