Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Рита потупа с длан ръката му.

— Е, радвам се, че се отби и ни разказа истинската история.

Сред наобиколилите го хора се разнесе одобрително мърморене.

— Известно време Бил и аз ще водим парада. Всичко зависи от нас — Тръд обходи с поглед лицата на присъстващите в търсене на подкрепа.

В гласа му се преплитаха гордост и страх.

Двамата се срещнаха по-късно същия ден, в буферното пространство на външния корпус. Уговорката беше много отпреди откриването на Езерния парк. И Езр тръпнеше от нетърпение и страх. Срещата, на която ще изложи пред Фам Нувен позицията си за Фокуса. Ще произнеса кратката си реч, ще изрека съображенията си. Дали ще е достатъчно?

Езр бързо отмина оранжериите на Фонг. Ярките светлини и миризмата на гниеща растителност изчезнаха постепенно. А мракът, който го обгърна, бе прекалено плътен за човешки очи. Преди осем години първата среща с Нувен се проведе под слабото сияние на слънцето. А сега над корпуса се виждаше само тъмнина.

Но днес Езр разполагаше и с друго зрение… Той включи локализатора на слепоочието си. Появи се призрачно изображение. Цветовете в картината бяха само оттенъци на жълтото. Такива можеш да видиш, като притиснеш силно с пръст ъгълчето на окото си. Но светлината не предоставяше достатъчна информация. Езр дълго и упорито изпълняваше упражненията, които му показа Фам. И вече жълтата светлина му разкриваше сферичните стени на мембраните на балоните и външния корпус. Понякога гледката се размиваше. Друг път перспективата се изкривяваше под краката му или зад главата му. Но с правилните команди и пълно съсредоточаване той можеше да види там, където обикновеният човек беше сляп. А Фам е по-добър от мен. Нувен използва локализаторите като своя лична собственост.

Фам Нувен беше отпред над главата му, скрит зад една спойка на стената. Само фактът, че зад него имаше локализатори, издаваше местоположението му. Докато Езр изминаваше последните делящи ги метри, картината затрептя. Фам пренасочваше миниатюрните си слуги в различно съзвездие.

— Добре, да бъдем кратки — каза той и застана пред Езр.

Жълтите псевдо-светлини обагриха измършавялото му, изнурено лице. Не беше се отказал от самоличността на Тринли. Не, приличаше повече на препилия Фам, когото беше видял в кръчмата. Само че изражението му криеше още нещо.

— Ти… ти ми обеща две хиляди секунди.

— Да, но положението се промени. Или не си забелязал?

— Много неща забелязах. Мисля, че е време най-после да поговорим откровено. Нау наистина се възхищава от теб… Знаеш това, нали?

— Нау е прекрасен лъжец!

— Да, но разказите, които ми показа, или поне голяма част от тях са достоверни. Фам, двамата с теб вече не едно Бдение работим заедно. Много мислех за историите, които леля ми и прачичовците ми обикновено разказваха за теб… Преодолях култа си към героя. И в крайна сметка осъзнах колко трябва… колко трябва… да обичаш… Фокуса. Ти ми даде безброй обещания, но всички бяха внимателно обмислени. Исках да победиш Нау и да възвърнеш всичко, което изгубихме… Но преди всичко ти се стремиш към Фокуса, нали?

Възцарилата се тишина се проточи над пет секунди. Как ще отговори на директния ми въпрос? Най-после Фам заговори. Гласът му скърцаше:

— Фокусът е ключът към създаването на цивилизация, която ще живее вечно — из цялото Обитавано от хора космическо пространство.

— Фокусът е робство, Фам! — тихо възрази Езр. — Ти, разбира се, осъзнаваш това. И мисля, че в дъното на душата си и ти го мразиш. Замле Енг… се превърна в твоето тайно прикритие, но аз смятам, че това е повикът на сърцето ти.

Една секунда Фам безмълвно се взираше в него. Устата му се изкриви.

— Ти си глупак, Езр Вин! Прочете разказите на Нау, и пак нищо не си разбрал. На времето аз бях предаден от една Вин! И няма да допусна това да се повтори. Да не мислиш, че ще те оставя жив, ако застанеш на пътя ми.

Фам се плъзна по-близо към него. Изведнъж вътрешното зрение на Вин изчезна. Беше изключен от цялата мрежа на локализаторите. Езр вдигна ръце и обърна длани нагоре.

— Не знам. Но аз също съм Вин, пряк потомък на Сура, както и твой. Ние сме фамилията на неразгаданите тайни. Трябваше да ми разкажат истината за Зева Бризго. Но дори когато бях дете, дочувах това-онова, смътни намеци. Фамилията не те е забравила. Дори имаме мото, което никога не изричаме пред чужди хора: „Дължим всичко на Фам Нувен, да бъде благословено името му!“ И трябва да говоря с теб, без значение дали ще ме убиеш — Езр впери очи в непрогледния мрак. Дори нямаше представа къде се намира събеседникът му в този момент. — А след вчерашния ден… Мисля, че ще ме изслушаш. Мисля, че няма от какво да се страхувам.