Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— В името на всемогъщия Бог на Търговията! Дайте на човека възможност! — изгърмя високо и гневно гласът на Фам.

Беше типичният за Тринли подход — същата агресивност, но насочена в посока, която да го измъкне от неловкото положение. Но Езр забеляза, че тонът му въздейства на тълпата.

Силипан с благодарност погледна Фам. Самочувствието на техника днес беше доста разклатено. Под очите му се бяха вдълбали тъмни кръгове, а ръката му леко потреперваше, докато вдигаше напитката, която Бени постави пред него.

— Как е тя, Тръд? — съчувствено и тихо попита Джау. — Чухме… чухме, че мозъкът й е мъртъв…

— Не, не! — Тръд поклати глава и уморено се усмихна. — Рейнолт ще се възстанови изцяло с изключение на може би една година ретроградна амнезия. Положението ще бъде малко объркано, докато я върнем отново в строя. Съжалявам за проблемите. Досега отдавна да съм се справил е тях… — в гласа му се прокрадна част от старото самохвалство, — но ми възложиха една по-важна задача…

— Какво се е случило в действителност?

Бени се появи с поднос пипалца от скариди — най-вкусното му блюдо. Силипан се нахвърли лакомо към храната, без да отговори на въпроса. Отговорът на Тръд никога не бе очакван с по-голямо нетърпение. Хората буквално стаяваха дъх да чуят мнението му. Езр беше сигурен, че той осъзнава това и се наслаждава на повсеместното и пълно внимание. Същевременно Тръд бе прекалено скапан, за да разсъждава логично. Идеално поддържаната му униформа сега направо вонеше. Вилицата му тегелираше неуморно от чинията до устата му. След известно време той погледна с премрежени очи към човека, задал въпроса.

— Какво се е случило? Не сме сигурни. През последната година Рейнолт се промени — разбира се, все още е под Фокус, но не добре настроена. Признаците са почти незабележими. Само професионалист би ги доловил. Самият аз за малко да не им обърна внимание. Изглежда, че тя е зациклила в някакъв незначителен проект. Знаете, как се вманиачават „умните глави“. Разликата е, че Рейнолт извършваше настройката си сама и аз не можех да направя абсолютно нищо. Ще ви кажа направо, тази гадна история ме кара да се чувствам ужасно. Тъкмо се канех да докладвам на Пастира и…

Тръд се поколеба. Явно проумя, че самохвалството му няма да мине без последствия.

— Както и да е, по всичко личи, че тя се е помъчила да нагласи напрежението на някои от МРИ-регулаторите. Може би е знаела, че се нуждае от донастройка. Не знам. Свалила е предпазния си шлем и е започнала диагностиката. Най-вероятно контролиращият софтуер е дал някакъв случаен дефект. Все още се мъчим да си обясним случилото се. В крайна сметка контролният импулс е ударил право лицето й. Открихме парченце от скалпа й зад устройствата, където е агонизирала. За щастие, стимулираната продукция на вируса е алфа-ретроксна. Тя е получила сътресение и свръхдоза ректрокс… Но както казах, всичко е поправимо. След четирийсет дни обичаната от всички Рейнолт ще бъде при нас — и той тихо се засмя.

— Но без скорошни спомени?

— Разбира се, „умните глави“ нямат хардуер. Нямат копията на спомените си.

Около масата се разнесе неясно мърморене, но Рита Лиао изрази идеята с думи:

— Това е много съмнително. Като че ли някой е искал да изключи мозъка й… — тя се поколеба. По-рано същия ден самата Рита пускаше слухове за Ритцер Брюхел. Това доказваше колко далеч са стигнали Новородените — да си пъхат носовете в работа, която представлява конфликт между Пастири. — Пастир Нау провери ли статуса на летаргичния сън на помощника си?

— И на неговите агенти? — произнесе един Чуенг Хо зад Езр.

Тръд хвърли вилицата върху масата.

— Какво си въобразявате! — изкрещя той гневно и пронизително. — Пастирът е разгледал всички възможности… извънредно внимателно! — той си пое дълбоко дъх и явно проумя, че цената на славата е прекалено висока за него. — Можете да бъдете напълно уверени, че Пастирът приема случилото се напълно сериозно. Но разберете — притокът на ретрокс просто не е бил ограничен навреме. Напълно е възможен подобен инцидент. Амнезията ще бъде временно явление. Ако някой е направил това, той не е глупак. Тя можеше да бъде убита и всичко щеше да изглежда по същия начин — само един инцидент.

За момент всички замълчаха, Фам огледа лицата на присъстващите. Силипан вдигна вилицата, после отново я остави на масата. Взираше се в недовършената порция пипалца от скариди.

— Боже, колко съм уморен! Влизам в дежурство след… проклятие! След петнайсет Ксек.