Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Всички са ги опитали още навън. Моите оранжерии вече са одобрени от Пастира. И разполагам с истинска автоматика!

— Значи имаш нещо по-добро от клавиатура? — лукаво попита Фам.

— Точно така. А днес отговарям за обслужването — тя театрално вдигна ръка и поднос с храна послушно се понесе към тях.

После се завъртя около ръката й и любезно се наклони, за да й поднесе зелени водорасли с подправки. След това се насочи към Бени и накрая — към Фам. Малките шпиони на Фам огледаха играчката от всички ъгли. Подносът маневрираше с помощта на миниатюрни газови реактивни двигатели с почти безшумен работен режим. Технически погледнато, съоръжението беше елементарно, но се движеше грациозно и интелигентно. Бени също се впечатли и попита:

— Дали е под контрола на някой от фокусираните?

— Хм… да. Пастирът сметна, че си струва труда в чест на събитието.

Фам погледна другите подноси. Те описваха широки кръгове около масите и избираха онези от гостите, които още не си бяха взели храна. Хитро! Робите дипломатично се криеха „зад кулисите“. Така хората можеха да потвърдят: Томас Нау често заявяваше, че фокусираните водят цивилизациите към по-високо ниво на развитие. Но Нау е напълно прав! Проклет да бъде!

Фам изтърси нещо от обичайния си репертоар на Гонле Фонг — думи, които трябваше да покажат, че „старият въздухар Тринли“ наистина е впечатлен, но в никакъв случай няма да си признае. После се отдръпна встрани от навалицата с явното намерение да си вземе нещо за ядене. Хм! Преди малко Ритцер Брюхел е излязъл от Бдение! Още една умна постъпка на Нау. Много хора копнееха напоследък да се озоват в „полезрението“ на Нау, но Ритцер Брюхел можеше да обезсърчи дори най-старателните. А след като Брюхел беше в камерата за летаргичен сън, а Нау и Рейнолт се развличаха, обучавайки „умните глави“ да сервират храна… Не съм предполагал, че ще ми падне по-удобен случай! Но къде е Рейнолт? Проследяването на жената бе изключително трудно. Понякога тя се скриваше дори от главния монитор на Брюхел в течение на Ксек. Фам насочи мислите си навън. Милиони прахообразни частици бяха пръснати из парка. Най-голямата част поддържаха стабилизирането на езерото и работата на вентилаторите. Въпреки това Фам разполагаше с достатъчна оперативна мощност. Но по никакъв начин не можеше да се справи с всички образи от всички възможни ъгли. Смътно осъзнаваше, че се клатушка напред-назад, докато мислите му изследват парка във всички посоки. Аха, ето! Нямаше близък план, но в беседката на Нау зърна червената коса и розовата кожа на Рейнолт. Както очакваше, тя не участваше в празника. Очите й бяха скрити зад черния визьор на шлема й. Изглеждаше както обикновено. Напрегната, пренапрегната — като че ли пред прага на велико прозрение. И доколкото я познавам, тя наистина е.

Някой го тупна по рамото толкова силно, колкото самият той плесна Бени преди малко.

— Ей, Фам, човече! Как ти се струва това?

Фам отблъсна виденията зад клепачите си и погледна към натрапника. Беше Тръд Силипан, натруфен за събитието. Подобна необикновена униформа беше виждал само в някои исторически записи на Новородените. Мъжът беше облечен в синя коприна, от чиито краища висяха ресни и пискюли. Приличаше на разкъсан мръсен парцал. Това беше робата на Първите последователи. Поне веднъж Тръд така му каза. Фам преувеличи изненадата си:

— Кое? Униформата ти или гледката?

— Гледката, разбира се! Аз съм униформен само защото това е изключително събитие! Чу речта на Пастира. Хайде, отдели малко време. Огледай Езерния парк и ми кажи какво мислиш.

Зад клепачите си Фам видя, че Езр Вин се приближава към тях. Само това ми трябваше!

— Ами…

— Да, какво мислиш, боец Тринли? — Вин заобиколи и най-после се озова пред тях. За миг впи поглед право в очите на Фам. — Ти си най-възрастният от всички присъстващи Чуенг Хо и си пътувал най-много. От всички нас ти трябва да имаш най-голям опит. Как ти се струва Северната лапа на Пастира в сравнение с великолепните паркове на Чуенг Хо?

В думите на Вин се криеше двусмисленост, която не остана незабелязана от Тръд Силипан. За миг Фам изпита ледена ярост. Ти си част от причината убийството на Анне Рейнолт да стане наложително! Ти, дребен смотаняк! „Истинските разкази“ на Нау за Фам Нувен разядоха душата на момчето. Вече цяла година той знаеше истината за случилото се на Зева Бризго. И се досещаше за истинските намерения на Фам относно Фокуса. Изискванията му за гаранции и допълнителни убеждения ставаха все по-настоятелни.