Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Приятели — вдигна ръце Нау, — моля ви този следобед да се порадвате на създаденото от вас. Наслаждавайте се. И помислете! Преди трийсет и осем години ние почти се самоунищожихме в сражение и с предателство. За повечето от вас времето не е толкова дълго — само десет или дванайсет години в Бдение. Спомняте си, че оприличих това време на Епохата на заразата на Балакреа. Ние загубихме повече от ресурсите, които донесохме тук, разрушихме възможностите си за междузвезден полет. И заявих, че за да оцелеем, трябва да забравим разногласията и да работим съвместно, без да обръщаме внимание на различията помежду ни… Е, приятели, ние постигнахме точно това! Опасността за физическото ни съществуване не е отминала. Срещата ни с Паяците тепърва предстои. Но се огледайте и ще видите как сами си помогнахме. Всички вие построихте това чудо от гола скала, лед и замръзнал въздух. Тази Северна лапа — Езерният парк — не е голям, но е произведение на най-изящното изкуство. Вижте го! Вие го създадохте и то може да съперничи на най-красивите творения на цели цивилизации! Гордея се с вас!

Той протегна ръка и прегърна Киви през раменете. Котенцето се смъкна в свивката на лакътя й. Навремето отношенията между Нау и Лизолет бяха предмет на грозни клюки. Но сега хората се усмихваха съвсем естествено на прегръдката му.

— Виждате, че това е нещо повече от парк — продължи той, — повече дори от светилището на всеки Пастир. Всичко тук, пред очите ви, е доказателство за нещо ново във вселената, комбинация от най-доброто, което притежават и Новородените, и Чуенг Хо. Фокусираните специалисти на Новородените — Фам забеляза, че Нау все още не говори за робите толкова откровено, колкото трябваше — съставиха подробните чертежи на това място. Търговската и лична предприемчивост на Чуенг Хо го превърнаха в действителност. А самият аз научих нещо: на Балакреа, Френк и Гаспр — ние, Пастирите, управляваме обществото в името на неговото добро. Но в общи линии управлението ни се определя от личната гледна точка и често се подкрепя от силата на закона. Тук, докато се трудехме с вас, предишните Чуенг Хо, аз видях нещата по друг начин. Зная, че работата по моя парк е завършена вместо отплата за тези глупави розови хартийки, които криехте от мен толкова дълго — той вдигна ръка и безброй разменни бонове се пръснаха около него. Тълпата отново се разсмя. — Е, смятам, че съчетанието от уменията на Пастира да ръководи и изпълнителността на Чуенг Хо завърши успешно първата ни мисия!

Нау се поклони. Хората ентусиазирано му ръкопляскаха. Киви застана пред него и се изправи на парапета на беседката. Аплодисментите станаха още по-бурни. Котенцето най-после се събуди от шума и блъсканицата, скочи от ръката на Киви и се понесе във въздуха над множеството. После разпери нежните си крила, забави пикиращия си полет нагоре, сниши се и закръжи над главата на господарката си. Киви се обърна към хората:

— Отбележете, че на Мирау е позволено да лети тук. Но тя има крила! — котето закачливо и рязко се спусна към нея, после отлетя в гората, която се простираше около сухоземната част на беседката на Нау. — А сега да се почерпим.

Някои от присъстващите вече се приближаваха към подредените по продължение на алеите дървени маси, които леко се огъваха надолу сякаш под тежестта на сервираната храна. Фам също се понесе натам, като гръмогласно поздравяваше всеки, който искаше да си поговори с него. Беше изключително важно присъствието му да бъде запомнено от възможно най-голям брой хора. През това време зад клепачите му информацията, предавана от миниатюрните му шпиони, предоставяше тактически план на парка и гората.

Около отрупаните с храна маси гъмжеше от хора, но пивницата на Бени вече имаше установен протокол — всеки взимаше храна и се отдалечаваше. След малко повечето присъстващи си осигуриха първите сандвичи и колби с разхладителна напитка и се отдръпнаха назад. Фам се понесе над главата на Бени и го потупа по гърба.

— Бени! Страхотно е! Мисля, че ти си доставчикът!

Бени се задави и се закашля.

— Разбира се, че храната е хубава. Разбира се, че аз я доставих… и Гонле — той кимна към бившия комендант по настаняването до себе си. — Всъщност, бащата на Киви отгледа някои нови култури, сведения за които открихме в библиотеката. От половин година ги имаме, но ги пазехме специално за случая.

Фам се отблъсна нагоре.

— Аз ги опитах още отвън.

Гонле Фонг замечтано се усмихна. Повече от всеки друг Чуенг Хо — в известен смисъл повече и от самата Киви — Фонг се, стремеше да спечели благоволението на Томас Нау. Но Гонле се справяше отлично с производството на блага.