Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Виждали ли сте Джау? — попита тя. — Пространството е толкова голямо, че се загубихме.

— Не съм го виждал — отрече Фам.

— Бордният техник ли? Май тръгна да заобикаля беседката — намеси се един от Новородените, чието име Фам не би трябвало да знае.

Нау и Киви въведоха Междинно Бдение в чест на откриването на парка и сред присъстващите имаше почти непознати хора.

— Е, ще се наложи да отскоча до тавана и да погледна отвисоко — дори при сегашните радостни събития Рита Лиао беше добър Последовател на Новородените. Краката й едва докосваха земята, докато се извръщаше, за да огледа тълпата. Изведнъж извика: — Киви, виждала ли си моя Джау?

Киви се отдели от групичката около Томас Нау и с подскоци тръгна към тях.

— Да — отговори тя. Фам забеляза, че Езр Вин отстъпва и се насочва към друга компания. — Джау не вярваше, че вълноломът е истински и му предложих да го разгледа отблизо.

— А той истински ли е? А лодката?

— Разбира се. Елате, ще ви покажа.

Петимата поеха по пътеката надолу. Силипан се изпъчи в копринените си парцали и махна на останалите да го последват:

— Вижте какво сме сътворили тук!

Фам изпрати вътрешното си зрение напред, изучавайки скалите около вълнолома и храстите, надвиснали над водата. Тази балакреанска растителност беше прекрасна и напълно подходяща за студения въздух. Входът към тунела със съоръженията беше скрит в скалата зад синьо-зелените порести листа. Това може би е най-добрият ми шанс! Фам тръгна редом с Киви, като задаваше въпроси с надеждата, че по-късно по този начин ще си осигури алиби.

— И човек наистина може да плува с нея?

— Ще се увериш сам — усмихна се Киви.

Рита Лиао подсвирна пресилено.

— Доста е студено, за да е истинско. Северната лапа е хубава, но няма ли как да я превърнете в тропическа джунгла!

— Не — отвърна Силипан. Той бързаше пред тях и се впусна в обяснения: — Прекалено е истинско. Целият смисъл в това творение на Али Лин е реализмът и детайлите.

В присъствието на Киви той говореше за „умните глави“ като за човешки същества.

Пътеката лъкатушеше живописно — реалистични завои, които ги отведоха до скалната повърхност на стената на пристана. Повечето гости ги следваха, изгарящи от любопитство.

— Водата изглежда неестествено гладка — отбеляза някой.

— Да — съгласи се Киви. — Създаването на истински вълни се оказа най-трудната задача. Някои от приятелите на баща ми работят по този въпрос. Ако успеем да образуваме по водната повърхност малки вълни едновременно с една…

Изненаданият смях, който я прекъсна, беше предизвикан от трио крилати котенца, които профучаха в ято над главите им. Трите се плъзнаха над водната повърхност и рязко пикираха в небето като изтребители.

— Бас хващам, че в истинската Северна лапа няма такива създания!

— Наистина — разсмя се Киви. — Това беше моята цена! — и тя се усмихна на Фам. — Помниш ли котенцата, които имахме в предполетния Лагер. Когато бях малка… — тя се озърна, търсейки нечие лице сред тълпата. — Когато бях малка, ми подариха едничко…

В сърцето й още се спотайваше малкото момиченце, което помнеше и други времена. Фам пренебрегна прозвучалия копнеж в гласа й. Изстреля думите безцеремонно и покровителствено.

— От крилатите котета няма никаква реална полза. Ако търсеше практическа употреба, трябваше да отглеждаш летящи прасета.

— Прасета ли?! — Тръд се препъна и наруши ритъма на вървежа им. — А, да, „благородните крилати прасета“.

— Да, смисълът на програмирането. Във всички велики лагери е имало крилати прасета.

— Да, сигурно… само ми дайте чадър! — Тръд поклати глава и някои зад гърба му се изсмяха.

Митовете за летящите прасета не успяха да станат популярни в Балакреа.

Киви се разсмя като страничен наблюдател.

— Може би… Не мисля, че някога ще убедя котетата да събират летящия боклук.

След по-малко от двеста секунди хората се подредиха покрай брега на езерото. Фам се озова встрани от Киви, Тръд и Рита. Той се размърда, като че ли търсеше най-удобното за наблюдение място, а всъщност приближаваше към укритието, което порестите синьо-зелени листа му предоставяха. С малко късмет известно време щеше да цари всеобщо оживление. Със сигурност някой глупак ще се отдели от земята. И той започна последната си предпазлива проверка през мрежата на локализаторите.

Рита Лиао изобщо не беше глупава, но когато видя къде стои Джау Ксин, насочи вниманието си в друга посока.