Върнър Виндж - Убежище в дълбината

И следващия път, когато й се наложеше да се подложи на донастройване, Анне Рейнолт щеше да претърпи масивен мозъчен удар.

Почти сто секунди изминаха, откакто Фам излезе от Езерния парк. Джау Ксин разхождаше малки групички хора в лодката. Най-после някой беше паднал в езерото. Добре. Това ми дава още време!

Фам свали капака на регулатора. Там беше интерфейсът на свръхпроводниците. Но всяка техника се повреждаше, а в редки случаи това се случваше съвсем неочаквано. С намаляване на напрежението управляващите програми нямаше да разпознаят Рейнолт, когато самата тя се подложеше на Фокуса следващия път…

Откакто влезе в клиниката, активните локализатори, които взе със себе си, се бяха пръснали из цялото пространство. Постепенно — като малки светлинки — те превземаха пълния мрак и разкриваха по-голяма площ от помещението. Намали обхвата на картината и почти като под микроскоп започна да разглежда регулатора на свръхпроводниците.

Трепване от движение. Зърна обути в панталон крака, които се показаха в едно от фоновите изображения. Някой се криеше в невидимото пространство до кабинетите. Фам насочи локализаторите натам.

— Хвани се за някой ограничител и замръзни! — произнесе женски глас.

Анне Рейнолт. Тя изникна между кабинетите малко извън обсега на локализаторите му. Държеше някакво насочващо устройство, очевидно вид оръжие. Рейнолт застана неподвижно почти до тавана и фиксира насочвателя към него.

— Приближи се към стената ръка по ръка!

За миг Фам се изкуши да се хвърли във фронтално нападение. Насочвателят може би не беше истински, но със същия успех можеше да бъде управляемо оръдие. Край на играта. Единствената възможност, която му оставаше, беше използването на светкавична груба сила, тук и с локализаторите из целия Хамърфест. А може би не… Фам изпълни заповедта.

Рейнолт се показа зад кабинетите и закачи крака си на един ограничител в стената. Насочвателят в ръката й не потрепваше.

— Е, господин Фам Тринли! Приятно е най-после човек да разбере истината!

И отметна косата, паднала през лицето й, със свободната си ръка. Беше вдигнала визьора си и той впери поглед право в очите й. В изражението й имаше нещо странно. Лицето й беше бледо и студено както винаги, но обичайното нетърпение и безразличие бяха заличени от някакъв вид триумф, някакво осъзнато безочие. И… На устните й имаше усмивка. Наистина бегла, но несъмнено усмивка.

— Всичко си обмислила, нали, Анне!

И Фам насочи зрението си към беседката на Нау. Зад клепачите му се появи това, което беше взел за Анне Рейнолт. Дълго го разглежда. Част от видеотапет, опънат върху легло. Тя беше заглушила локализаторите, които наистина можеха да му предоставят гледка в близък план и го беше заблудила с една недодялана холограма.

— Не знаех, че ще бъдеш ти, но отговорът е положителен! — кимна тя. — Отдавна ми стана ясно, че някой манипулира системите ми. Отначало мислех, че Ритцер или Кал Омо са започнали политически игри. Ти беше външен заподозрян — просто човек, който прекалено често се оказва в средата на всяка случка. Но сега виждам, че си нещо повече, Фам Тринли! Наистина ли си въобразяваше, че ще успееш да объркваш дълго системите на Пастира?

— Аз… — вътрешното зрение на Фам се понесе извън стаята.

Очите му обходиха Езерния парк. Хората продължаваха да празнуват. Киви и самият Нау се бяха качили в малката лодка при Джау Ксин. Фам фокусира лицето на Нау, който не носеше шлем. Той не беше мъж, който ще пропусне да наблюдава засадата. Но той не знае!

— Аз много се страхувах, че няма да успея да обърквам неговите системите за дълго, и по-специално пък теб.

Тя кимна.

— Предполагах, че който и да го прави, ще тръгне срещу мен. Аз съм критичната точка — за миг тя хвърли поглед към отворения капак на регулатора. — Ти си знаел, че ще се донастройвам през следващите Мсек, нали?

— Да. — Пък и се нуждаеш от повече настройване, отколкото подозирах. В сърцето му се прокрадна надежда. Тя се държеше като герой от глупав приключенски филм. Не беше казала на шефа си какво възнамерява да предприеме. Вероятно не беше подсигурила и гърба си. А сега просто си висеше там и си бърбореше. Трябва да продължава да говори.

— Мислех, че ще мога да намаля напрежението на регулатора на свръхпроводниците. Когато използваш устройството, то щеше да прекъсне и…

— … И аз щях да получа капилярен инсулт? Много необмислено, Тринли, много грубо. Значи не си достатъчно умен, за да се пробваш с истинско препрограмиране, нали?