Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Локализаторите рисуваха фалшива цветна диагностика по лицето на Езр Вин, показваха кръвното му налягане и температурата на тялото му. Беше ли възможно един добър съгледвач „умна глава“ да погледне тези картини и да се досети, че младежът играе някаква роля? Вероятно. Омразата на момчето към Нау и Брюхел все още надделяваше над чувствата, които изпитваше към Фам Нувен. Фам още можеше да го използва. Но той беше още една причина, поради която Рейнолт трябваше да бъде премахната.

Мислите на Фам препускаха бясно, докато устните му се изкривиха в самодоволна гримаса.

— Ако погледнем на нещата под този ъгъл, момчето ми, ти си абсолютно прав. Зубренето по учебник не може да се сравни с пътешествията за светлинни години и с гледките, видени със собствените очи.

Той се обърна и погледът му се насочи надолу към алеята, беседката, пристана и ширналото се езеро. Прави се, че разглеждаш всичко задълбочено!

Беше прекарал Мсек в невидими обиколки на съоръжението. С лекота можеше да изиграе ролята си. Но застанал там, той усещаше как въздухът леко поклаща дърветата зад него. Беше тих, нежен полъх, наситен с аромата на смола от гората, която се простираше на хиляда километра от тях. През високите перести облаци се прокрадваха слънчеви лъчи. И това беше илюзия. Днес истинското слънце беше по-слабо от една нормална луна. Но системите за осветление, закрепени в диамантеното небе, имитираха почти всеки визуален ефект. Единственият признак за илюзията бяха бледите искрящи дъги, които се появяваха през по-големите разстояния.

В подножието на хълма, на който стояха, се плискаше самото езеро — истинският триумф на Киви. Водата беше истинска, на места дълбочината стигаше трийсет метра. Системата от сервоклапи и локализатори на Киви осигуряваше стабилността му. Гладката повърхност отразяваше надвисналите над него облаци и синьото небе. Беседката на Пастира беше с изглед към пристан в малък залив, който се простираше с километри в двете посоки. Всъщност, на по-малко от двеста метра. Два скалисти острова се издигаха от мъглата, обвила далечния край на езерото.

Мястото беше вдъхновено от Бога, изключително творение.

— Това е тресартнис! — заяви Фам, но се постара думата да прозвучи като обида.

— Моля? — намръщи се Тръд.

— Думата е от жаргона на строителите на паркове. Означава… — намеси се Езр.

— А, да, чувал съм я. Невероятно голям парк с бонзаи — и Тръд премина в защита: — Е, да, доста е голямо, но Пастира толкова настояваше. Виж: огромен парк в условията на микрогравитация, който пресъздава перфектно повърхността на планетата. Нарушени са доста естетически правила, но все пак нали именно пренебрегването на установените правила е целта на един Велик пастир.

Фам сви рамене и замислено се зае с разхладителните напитки на Гонле. Лениво се обърна и впери очи в гората. Билото на хълма следваше извивката на истинската стена на пещерата — обикновен номер при създаването на паркове. Дърветата се извисяваха на височина от десет и двайсет метра. По дебелите им дънери студено проблясваше мъх. Али Лин го беше отгледал в инкубаторите на повърхността на Диамант Едно. Само преди година фиданките едва стигаха три сантиметра. А сега с уменията на Али дърветата приличаха на стогодишни. Тук-там изсъхнали дървета от „по-старото горско поколение“ образуваха сиви петна сред синьо-зелената растителност. Наблюдавано с просто око, подобно съвършенство можеше да бъде постигнато от някои строители на паркове. Фам обаче наблюдаваше гората през локализаторите. И всеки детайл в парка на Нау беше изпипан до съвършенство. Всеки кубичен метър беше по-съвършен от най-изящния бонзай на Намджем.

— Е — каза Силипан, — мисля, че разбираш защо изпитвам гордост. И тя е напълно заслужена! Пастир Нау даде общите насоки, но моята работа с автоматизираните системи превърна идеите в действителност!

Фам усети клокочещия в Езр Вин гняв. Той несъмнено го прикриваше, но един добър съгледвач със сигурност щеше да го забележи. Фам леко докосна рамото на Езр. После пусна гръмогласния смях — запазена марка на Тринли.

— А ти разбра ли, Езр? По-скоро искаш да кажеш, че фокусираните, които наблюдаваш, са свършили цялата работа!

„Наблюдаваш“ беше прекалено силна дума. Силипан беше повече от наблюдател, но уточнението щеше да го обиди дълбоко и той никога нямаше да му прости.

— Е, да, „умните глави“… Нали точно това казах?!

Рита Лиао се показа от навалицата около масите. Носеше храна за двама.