Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Такъв си е Шерк — усмихна се Юнърбай. — Може би е сигурен в безопасността. Видя ли как се ентусиазира, когато говорихме за вълшебното скално брашно? Нямам търпение да разбера какви експерименти ще направи. Какво излиза, като донесеш чудо на чудотворец?

Смит търсеше думи.

— Ще разкрием тайната на скалното брашно, това е сигурно. С течение на времето… но… По дяволите, Хрункнер, заслужаваш да ти кажа. Познаваш Шерк, откакто и аз го познавам. Забелязал си колко се е засилило треперенето му. Истината е, че той не остарява така както повечето от вашето поколение.

— Забелязах слабостта му, но погледни всички резултати, постигнати в Принстън. Той е по-деен отвсякога.

— Да, относително. С течение на времето той неизменно разширяваше кръга от гениални студенти. В момента те са стотици, из цялата компютърна мрежа.

— Но всички доклади от „Том Лърксалол“, мислех, че са на Шерк и неговите студенти.

— Тези ли? Не… Те са… само на негови студенти. Играят анонимни игри в мрежата. Превръщат тегленето на кредит в гатанка. Просто е смешно.

Смешни или не, те бяха невероятно продуктивни. През последните няколко години „Том Лърксалол“ беше направил невероятни разработки с всестранно приложение — от ядрените съоръжения, до компютризацията и индустриалните стандарти.

— Трудно ми е да го приема. И сега изглеждаше същият както винаги. Умствено, искам да кажа. Идеите му хрумваха мигновено, като всеки друг път.

Десетина странни идеи в минута и си изчерпан! Юнърбай се усмихна на спомена. Непостоянство, твоето име е Ъндърхил!

Генералът въздъхна. После каза тихо и разсеяно, като че ли разказваше за измислен герой от приказка, а не споделяше личната си трагедия.

— Шерк имаше хиляди безумни идеи и стотици блестящи хрумвания. Но… той се промени. Моят любим Шерканер не е открил нищо ново през последните три години. Напоследък се е вманиачил във видеомантията, знаеш ли? Предишният плам не е угаснал, но… — и Смит млъкна отчаяно.

Почти четирийсет години Виктъри Смит и Шерканер Ъндърхил бяха екип. Ъндърхил я затрупваше с непрестанна лавина от идеи, а Смит пресяваше най-добрите и му ги връщаше за разработка. Обикновено Шерк определяше отношенията им по-живописно. В онзи момент той беше сигурен, че изкуственият интелект ще управлява бъдещето. „Аз съм генериращият идеи компонент, а Виктъри е детекторът за боклук. Обединеният ни интелект е по-велик от всичко, което е на десет крака.“ И двамата промениха света.

А сега… ако екипът е изгубил своя гений? Брилянтните приумици на Шерк държаха генерала в релси, точно както и обратното. Без Шерк Виктъри Смит разполагаше само със собствените си ценни качества: решителност, сила, упоритост. Но дали те са достатъчни?

Известно време Виктъри не каза нищо повече. Хрункнер изпитваше желание да се приближи към нея и да отпусне ръце на раменете й… но сержантите, дори старите сержанти, не си позволяваха подобно отношение към един генерал.

Годините минаваха и опасността растеше. Рейнолт продължаваше разследването си по-неумолимо отколкото който и да е човек, когото Фам познаваше. Той избягваше да манипулира „умните глави“, доколкото беше възможно. Дори програмираше операциите да не прекъсват, докато беше извън Бдение. Твърде рисковано, но пък избягваше явната връзка. Обаче и това не помогна. Явно Рейнолт вече имаше конкретни подозрения. Индикаторите на Фам показваха, че разследването й се разширява и обръчът около заподозрения — най-вероятно Фам Нувен — се стеснява. Но не можеше да предприеме нищо. Анне трябваше да бъде премахната независимо колко рисковано беше това. И откриването на новия „кабинет“ на Нау вероятно бе най-добрият шанс, който щеше да получи.

Томас Нау го наричаше „Северната лапа“. А почти всички останали — предимно Чуенг Хо, които направиха инженерните планове — просто му казваха „Езерния парк“. И сега всеки, останал в Бдение, имаше възможност да види крайния резултат.

Когато Нау се показа на входа на дървената беседка, краят на опашката от хора все още не се виждаше. Беше облечен в лъскава куртка и зелен панталон.

— Хора, стъпете на земята. Моята Киви измисли съвсем нов протокол за Северната лапа — той се усмихна, а присъстващите се разсмяха.

Гравитацията на Диамант Едно беше наполовина по твърденията на физичните закони. Всички стъпиха на земята около беседката, но чувството им за вертикално положение беше много смътно. Застаналата зад Нау Киви се засмя при вида на стотиците хора пред тях, които се клатушкаха наляво-надясно като пияни. На яката на дантелената й блуза се беше свило малко черно котенце.