Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Тръд отхвърли възражението, махайки с ръка.

— Глупавото е, че тези Паяци в крайна сметка откриха разлика. И глупостта им премина всякакви граници, като заявиха, че в платото има антигравитация.

— Ти чул ли си това? — втренчи се в Джау Ксин Езр.

— Май да… — замислено го изгледа Джау. Очевидно досега го беше пазил в тайна. — Рейнолт няколко пъти ме разпитва с „умните глави“. Искаха да знаят за всички орбитални аномалии — той вдигна рамене. — Естествено, има аномалии. Точно така се поддържа плътността на масата.

— Е — продължи Тръд, — Паяците са го направили и след една Мсекунда слава са установили, че не могат да използват смайващото си откритие. Преди няколко Ксек пристигна молбата им за напускане — той се засмя. — Какви идиоти! В човешката цивилизация тяхното твърдение нямаше да издържи дори ден.

— Паяците не са глупави! — възрази Рита.

— Нито са невежи — допълни Езр. — Разбира се, повечето човешки общности ще приемат такъв доклад много скептично. Но хората са имали осем хиляди години на разположение да експериментират с науката. Дори при загиналите цивилизации, ако са били достатъчно напреднали, за да изучават тези въпроси, се намират разрушени библиотеки, съхранили наследството им.

— Да, така е… При Паяците всичко се случва за първи път.

— Но това е истината, Тръд! Ние знаем, че те са първооткриватели. Имаме само един сходен случай — напускането на Майката Земя. А пионерите сред хората също са бъркали многократно.

— Всъщност ще им направим огромна услуга, като ги завладеем — каза Арло Дин от Чуенг Хо. Твърдението беше изречено с безскрупулното нахалство на Новороден.

Езр неохотно кимна:

— Да, в началото нашите предци са имали дяволския късмет да се измъкнат от капана на една-единствена планета. А гениите на Паяците не са по-надарени от някогашните човешки умове. Вижте този Ъндърхил. Студентите му успяват да внедрят повечето от идеите му, но…

— Но той е изпълнен с предразсъдъци — прекъсна го Тръд.

— Именно. Няма концепция за възможностите на софтуера, нито има представа за ограниченията при хардуера. Въобразява си, че безсмъртието и всемогъщите компютри се крият зад ъгъла, че е необходим още съвсем малък напредък. Той е жива библиотека на Изгубените илюзии.

— Ето истинската причина да си любимец на Рейнолт! Досещаш се за фантазиите, в които Паяците вярват… Когато времето на атаката настъпи, това ще е важно.

— Когато му дойде времето… — криво се усмихна Джау Ксин. Спорът кога точно ще престанат да се крият, кога Изгнанието им ще свърши, беше вечна тема в кръчмата на Бени. — От Изгрева на слънцето минаха повече от трийсет години реален живот. Знаете, през по-голямата част от тях аз бях в Бдение, почти като Киви Лизолет и нейните хора. Тези дни слънчевата светлина започна да намалява. Остават още няколко години, докато се скрие съвсем. Паяците също са притиснати от времето. Сигурен съм, че няма да минат и десет години до началото на Ерата на комуникациите им…

— Не, този период не е достатъчен, за да поемем неусетно контрол — възрази Арло.

— Да, но в края на краищата може да бъдем принудени да избързаме. Паяците започнаха да разработват космически програми. След десет години ще бъде невъзможно да скрием нашите операции — нашето присъствие тук.

— Е, и? — проточи Тръд. — Ако много се дърпат, ще ги смажем.

— И ще си прережем взаимно гърлата, човече! — ядоса се Джау.

— И двамата говорите глупости — заяви Арло. — Сигурен съм, че не разполагаме с по-малко от десетина ядрени оръжия…

— Но разполагаме с енергийни насочващи лъчи.

— Ние сме в ниска орбита. Ще ти го кажа с други думи, ще блъфираме известно време, но…

— Можем да пуснем повредените космически кораби върху буболечките.

Езр и Рита Лиао се спогледаха. Аргументът я остави с отворена уста. Тя — и Джау, и повечето около масата — мислеха за Паяците като за хора. Каква победа за Триксия! Новородените — поне тези, които не бяха от класата на Пастирите — не можеха да свикнат с мисълта за мегагеноцид. Във всеки случай Джау Ксин имаше право. Независимо дали Новородените разполагаха с оръжия или не, крайната цел на спотайването им се състоеше в създаването на Клиент, който може да възстанови мисията им. Унищожаването на Паяците звучеше логично само на безумци като Ритцер Брюхел.

Езр се облегна назад. Беше зърнал името на Фам Нувен в списъка за Бдение. Само още няколко дни ги деляха от първата им истинска среща. Бъди предпазлив и търпелив. Не бързай! Надяваше, че, че Кръжокът за дискусии ще заговори за нещо по-интересно, но дори празните им приказки галеха ухото му като приятно, познато бръмчене. И за кой ли път Езр осъзна, че се чувства почти като сред семейството си — едно семейство, което спореше до безкрай за проблеми, които никога не се променяха. Той се разбираше дори с Новородените, а и те го приемаха. Почти както в нормалния живот… Погледна през плетеницата от лози, която изпълваше пространството около него. В действителност благоуханието на цветовете почти не се натрапваше — за разлика от оня смърдящ лак, който Хънт бе намазал преди. През цветовете и листата имаше пролука, която му даде възможност да погледне право към мястото на Бени на бара. Понечи да му махне. Може би стомахът му ще понесе малко истинска храна. И тогава зърна силуета в кариран панталон и блуза.