Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Да. — Но мисля, че няма да продължи дълго. — Значи не виждаш в Рейнолт чак такава заплаха?

Известно време Езр чуваше само бръмчене и свистене. Сигурно Фам мълчеше. После различи думите:

— Вин, виждам точно обратното. В дългосрочен план тя е най-смъртоносната заплаха, срещу която се изправяме.

— Но тя не отговаря за сигурността.

— Не, но подкрепя съгледвачите на Брюхел и пренастройва бедните им мозъци, когато започнат да отказват. Фуонг и Хом могат да се справят само с най-простите случаи. Тръд се прави, че знае всичко, но просто се подчинява на заповедите й. А тя разполага с осем програмиста, готови да разбият кода на нашата флотилия. Трима от тях все още работят усърдно върху локализаторите. Но тя постепенно ще разбере, че съм ги измамил… Бръммммм… Властта е в ръцете на Нау.

Гласът на Фам се изгуби и остана само далечен шум. Езр измъкна ръка изпод одеялото и пъхна пръст в ухото си, като вкара малкия локализатор още по-навътре.

— Повтори. Там ли си още?

… бръмммм… Тук съм. За Рейнолт: тя е страшно опасна. По един или друг начин трябва да бъде премахната.

— Да я убием?! — думите заседнаха в гърлото на Езр.

Колкото и да ненавиждаше Нау и Брюхел и цялата същност на Фокуса, той не мразеше Анне Рейнолт. По собствения си ограничен начин тя се грижеше за робите им. Независимо от миналото й сега тя беше само техен инструмент.

— Не, надявам се… Може би няма да се наложи, ако Нау клъвне стръвта с локализаторите, ако започне да ги използва и в Хамърфест. Тогава там ще бъдем в безопасност както тук. Ако това стане преди „умните глави“ да открият, че е капан…

— Но нали целият смисъл на закъснението беше да им дадем време да проучат локализаторите?

— Да, но Нау не е глупак. Не се тревожи. Следя положението. Ако стигне прекалено далеч, аз ще… се погрижа за нея.

За миг Езр се опита да си представи какво може да направи Фам. После изтласка картините от главата си. Дори след две хиляди години фамилията Вин имаше специално място, където почитаха паметта на Фам Нувен. Езр си спомняше картините в кабинета на баща си. Помнеше историите, които леля му разказваше. Нито една от тях не беше вписана в архивите на Чуенг Хо. Това означаваше, че разказите са измислени — или поне са просто лични спомени, които баба Сура и децата й са измислили впоследствие за Фам Нувен. Те го обичаха още повече, защото беше създал съвременните Чуенг Хо. И още повече, защото беше праотец на всички фамилии Вин. Но някои от историите разкриваха и тъмната страна на този човек.

Езр отвори очи и бавно огледа тъмната стая. Неясни отблясъци в мрака очертаваха недокоснатия сладкиш на бюрото му.

— Какво в действителност можеш да направиш с локализаторите, Фам?

Тишина. Далечно бръмчене.

— Какво мога да направя ли? Ами, Вин, не мога да убивам с тях… не директно. Но те са много по-добри от тази ужасна аудиовръзка. Нужни са упражнения, има и номера, които трябва да ти покажа. Възможно е да дойде момент, когато аз да нямам връзка и те да са единственото, което ще потвърди твоето прикритие. Трябва да се срещнем…

— Хм… Лице в лице? И как?

Дузина, може би хиляди пъти той и Фам Нувен крояха планове както тази нощ — като затворници, които тайно почукват по стените на подземния си затвор. Пред хората те се срещаха по-малко отколкото през първите Бдения. Нувен твърдеше, че Езр просто не умее да контролира добре погледа и движенията на тялото си, че съгледвачите ще се усъмнят. А сега…

— Тук, в лагера Брюхел и неговите „умни глави“ са зависими от локализаторите. Между корпусите на куполите има участъци, които някои от старите им камери не могат да наблюдават. Ако се срещнем там, данните няма да се различават от тези, които ще им предам чрез локализаторите. Проблемът е — убеден съм — че съгледвачите изключително много се осланят на статистиката. Навремето ръководех отдела за сигурност на флотилията. Почти като Ритцер, но по-меко. Разполагах с програми, които предоставяха данни за подозрително поведение — кой е извън наблюдение, кога, необичайни разговори, повреди на оборудването. Вършеха добра работа, дори когато не можех да хвана лошите момчета на местопрестъплението. Съчетанието между „умни глави“ и компютърна система е хиляди пъти по-ефикасно. Обзалагам се, че статистическите им анализи са започнали още с построяването на L1. Там се натрупват данни за всички безвредни постъпки и един прекрасен ден Ритцер Брюхел ще разполага с уличаващи доказателства. Тогава сме мъртви!