Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Проблемът се състоеше в това, че „умните глави“ трудно се отказваха от самовглъбяването си. Триксия беше на ръба на нервно разстройство. Признаците бяха налице. Често се мръщеше, макар и не толкова свирепо. Дори когато мълчеше, пръстите й неизменно почукваха бутоните на клавиатурата. Но този път обратният анализ блесна от визьора на челото й и освети екраните на стените. Дишането й се учести, докато тя прехвърляше от всички страни критиката в главата си и я предаваше на свързаната с нея мрежа. Не намирише никакъв аргумент в своя подкрепа.

Езр протегна ръка и докосна рамото й.

— Следващ въпрос, Триксия! Известно време обсъждах с Както този въпрос за тартана .

Всъщност, Езр направо извади душата на мъжа. Често това беше единственият начин да се справиш с фокусиран специалист: да се концентрираш върху специалността на „умната глава“ и текущия проблем, като да задаваш един и същ въпрос под различни форми. Без умения и значителна доза късмет тази техника бързо слагаше край на общуването. Дори след седемгодишно Бдение Езр не беше експерт, но в крайна сметка успя да накара Норм Както да започне да генерира алтернативи. После продължи:

— Чудехме се дали Паяците имат такова многообразие от визуални системи поради свойството на мозъка им да разграничава многопластови възприятия. Нали разбираш, за част от секундата възприемаш един спектрален режим, а в следващата — друг. Може би се получава — знам ли — някакъв вид вълнообразен ефект.

Между другото… Както отхвърли тази идея като нелепа, заявявайки, че дори ако мозъкът на Паяците едновременно обработва визуалните импулси, възприятията пак ще изглеждат непрекъснати на съзнателно ниво.

Докато Езр говореше, Триксия почти не помръдваше. Само пръстите й продължаваха да барабанят по клавишите. За един дълъг миг нейният неизменно бягащ поглед се впи… право в очите на Езр. Той разказваше нещо, което беше незначително и нямаше общи точки с нейния Фокус. После тя извърна глава и замърмори команди в микрофона на компютъра си, а тракането по клавиатурата стана по-ожесточено. След няколко секунди очите й започнаха да обхождат помещението, проследявайки фантоми, които съществуваха само на екрана на визьора й. След това рязко каза:

— Да! Това е обяснението! Как не съм се сетила досега… точно контекстът ме накара да избера тази дума, но… — бележки и назначения изпълниха всички екрани на стената.

Езр се помъчи да следи мисълта й, но собственият му визьор все още не беше включен към мрежата на Хамърфест. Можеше да гадае изрежданите примери само от неконтролируемите жестове на Триксия.

Неволно Езр се усмихна. Точно в този момент Триксия почти приличаше на нормален човек, макар и изпаднал в необуздан пристъп на еуфория.

— Гледай! Като изключим един пристъп на остра болка, всяка употреба на тартан е свързана с ниска мъгла, ниска влажност и широка гама светлинни лъчи. В тези случаи целият цвят… ветмут3 … — тя премина на вътрешен жаргон, този неразгадаем език, на който разговаряха помежду си фокусираните преводачи. — Наклонението на езика се променя. Нужна ми е специфична дума и тартан е съвсем подходяща.

Езр я наблюдаваше и слушаше. Все едно виждаше как разбирането изпълва мозъка на Триксия, изгражда нови връзки и несъмнено преработва всички неотдавнашни преводи. И изглеждаше напълно реално. Военните не можеха да се оплачат от цвета тартан .

И тогава Триксия направи нещо, което го изненада радостно. С почти недоловима пауза в говора, едната й ръка се отлепи от клавиатурата и грабна деликатеса. Бавно вдигна сладкиша от подложката и се втренчи в ароматизираната пяна — като че ли изведнъж си спомни какво представлява това и какво удоволствие доставя изяждането на подобни неща. После натъпка сладкиша в устата си и капки течна глазура пръснаха по бузите и брадичката й. За миг Езр помисли, че тя се изплаши, но звукът беше просто щастлив смях. Тя дъвчеше и преглъщаше… а след малко въздъхна от удоволствие. За първи път от толкова години Езр видя, че тя изпитва щастие от нещо друго извън нейния Фокус.

Дори ръцете й спряха непрекъснатите си движения. Тогава изрече:

— Така. Има ли нещо друго?

Въпросът не успя да прогони веднага смайването на Езр.

— А, хм… Не, това беше последната точка от списъка… — Каква радост! Сладкишът направи чудо! — … Само още нещо, Триксия. Нещо, което трябва да знаеш… — Може би най-после ще го разбереш! — Ти не си машина. Ти си човешко същество.