Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Някой тихо подраска по вратата.

— Младша? Искаш ли да поговорим?

Мама! Някаква странна приятна топлина обля Вики. Татко ще прости, той винаги прощава… но мама ще разбере колко ужасно се държах…

Вики отвори вратата и отстъпи с наведена глава.

— Мислех, че си заета до довечера…

После забеляза, че Виктъри Смит е облечена в черната униформа с ултрачервени пагони. Никога не беше виждала генерала в тази униформа тук, в Принстън, нито пък в Териториалното командване. Тя се пазеше само за изключителни случаи, за брифинги с определени висшестоящи.

Генералът спокойно влезе в стаята.

— Реших, че това е по-наложително… — тя махна на малката Виктъри да седне до нея. Вики се подчини, като за първи път от началото на всички събития се почувства спокойна. Генералът преметна две от предните си ръце през раменете й. — Бяха допуснати някои много сериозни грешки. Знаеш, че и двамата с баща ти сме единодушни по този въпрос.

— Да, да! — закима Вики.

— Няма как да върнем Гокна обратно, но трябва да я помним и да я обичаме. Можем да поправим грешките, които позволиха тези ужасни събития да се случат.

— Да!

— Баща ти и аз искахме да ви спестим по-големите неприятности, поне докато пораснете. И в известен смисъл сигурно сме били прави. Но сега разбирам, че ви изложихме на невероятен риск.

— Не!… Мамо, разбери? Аз и… Г-гокна нарушихме правилата! Ние излъгахме капитан Даунинг. Просто не вярвахме, че всичко, за което татко ни предупреждаваше, може да бъде истина.

Ръцете на генерала леко потупаха раменете на Вики. Майка й беше или изненадана, или много ядосана. Вики не можеше да определи със сигурност, пък и генералът дълго време запази мълчание. После каза:

— Права си. Шерканер и аз допуснахме грешки… както ти и Гокна. Нито една от вас не е смятала, че прави нещо лошо. Но вече разбираш, че това не е достатъчно. Когато правиш грешки при някои игри, умират хора. Помисли върху това, Виктъри. След като си видяла, че всичко тръгва на зле, ти си действала правилно — по-добре отколкото биха постъпили много тренирани професионалисти. Спасила си живота на децата на семейство Сюабисм…

— Но имаше риск Бирбоп да…

Смит гневно вдигна рамене.

— Тук си научила ценен урок, дъще. През по-голямата част от живота си аз съм се опитвала да живея с него.

После отново замълча и като че ли мислите й я отнесоха някъде много далеч. Внезапно на Вики й хрумна, че всъщност дори майка й може да допусне грешка. Думите й не бяха проста утеха. От самото си раждане децата обожаваха генерала. Тя не разговаряше с тях за работата си, но те знаеха достатъчно, за да се досетят, че тя е повече от героиня в безброй приключенски романи. И сега Вики проумя какво в действителност означава това. Тя се примъкна по-близо до майка си.

— Вики, когато е настъпил моментът, ти и Гокна сте направили това, което е било необходимо. И четиримата сте го направили. Цената на постъпката е твърде висока, но ако ние… ако ти не извлечеш поука от този урок, всичко е напразно.

В такъв случай смъртта на Гокна е безсмислена!

— Ще се променя! Ще направя всичко! Само кажи!

— Отстрани няма да изглежда, че промените са големи. Но ще ти предам няколко урока на военна тематика. Може би ще са необходими и физически упражнения. Но ти и по-малките все още имате много да учите. Времето ви ще бъде разпределено както преди. Но голямата промяна ще бъде в начина ви на мислене както и в нашето отношение към вас. Съществуват огромни, смъртоносни рискове, които вие трябва да проумеете. Обнадеждаващо е, че днешната смъртоносна ситуация никога няма да се повтори, но в дългосрочен план опасностите са още по-големи. Съжалявам, но живеем в опасни времена.

— Но нали има много добри възможности? Поне татко винаги казва така.

Как ли ще отговори на този въпрос генералът?

— Да, това е вярно. Точно затова той и аз правим, каквото е необходимо да се свърши. Но само с надежда и оптимизъм намеренията на Шерканер няма да бъдат осъществени. А докато това стане, рисковете ще се увеличават с течение на годините. Случилото се днес е само началото. Възможно е смъртната заплаха да се появи отново, когато съм много стара. А баща ти е половин поколение по-възрастен от мен… Мога да заявя, че днес четиримата се справихте отлично. Още повече, вие действахте като екип. Мислила ли си някога за нашето семейство като за екип? Ние имаме едно специално предимство пред почти всички останали. Не сме от едно поколение, дори не сме от две… Ние покриваме поколенията от малкия Хрунк чак до баща ти. Предани сме един на друг. И смятам, че всички сме много надарени.