Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Боже на търговията!

— Но ние можем да прокараме почти всичко!

Когато Новородените започнат да зависят от локализаторите на Чуенг Хо.

— Може би. Еднократно. Обуздай поривите си — дори в бръмчащата реч Езр със сигурност знаеше, че Фам се подсмива.

— Кога ще се видим?

— Когато последствията при анализите на Ритцер ще бъдат най-малки. Да помислим… След по-малко от двеста Ксек излизам от Бдение. Пред следващото Бдение ще се засечем за известно време. Ще уредя нещата така, че да можем да се видим тогава.

Езр въздъхна. От този момент ни дели половин година живот. В сравнение с други, перспективата не беше толкова далечна. Той можеше да изчака.

Пивницата на Бени започна съществуването си като видимата част на широка мрежа за незаконна търговия — тежко престъпление според разбиранията на Новородените. На чистия несе на Чуенг Хо терминът „черен пазар“ означаваше „търговия, която се извършва тайно, защото оскърбява местните Клиенти“. Но в малката общност на астероида нямаше как въртиш търговия на черно или да даваш тайни подкупи. През първите години само застъпничеството на Киви Лизолет спасяваше кръчмата. Но сега… Бени Уен се усмихна, докато подреждаше напитките и продуктите. Сега работеше непрекъснато, докато будуваше. Най-хубавото беше, че и баща му в общи линии се справяше с работата, когато Бени и Гонле влизаха в камерите за летаргичен сън. Хънт Уен все още беше мека, нежна душа и така и не успя да възстанови знанията си по физика. Но постепенно ръководенето на пивницата му допадна. Когато я управляваше сам, правеше странни преобразования. Понякога ставаха смешни провали, понякога подобренията бяха чудесни. Веднъж той изпроси от рафинерията за преработка на летливи вещества ароматизиран лак. В малки количества миризмата беше приятна, но когато лакира стените на кръчмата, те започнаха да излъчват страшна воня. Известно време след това най-просторната всекидневна се превърна в обществения център на лагера. Друг път — преди около четири години живот — той откупи едно Бдение срещу цяла торба разменни бонове, а бащата на Киви култивира лоза, която растеше при нулева гравитация, и подходяща екосистема за украса на стените и мебелите в пивницата. Мястото се превърна в прекрасно пространство, което приличаше на парк.

Лозите и цветята още съществуваха, макар Хънт да беше извън Бдение почти две години.

Бени се понесе над бара в широк кръг сред гъстата растителност. Клиентите заплащаха доставените на масите им храна и напитки с разменни бонове. Бени постави колба с „Лед и диаманти“ пред Тръд Силипан, който плъзна по масата един бон с обещание за услуга. Изражението му беше самодоволно както винаги. Явно смяташе, че обещанието не струва нищо, че тази разменна единица е възприета единствено за удобство.

Бени само се усмихна и се понесе нататък. Нямаше смисъл да спори, пък и в известен смисъл Тръд беше прав. Но от времето на първите Бдения много малко услуги бяха отказани категорично. Отложени, да! Единствените услуги, които Тръд в действителност можеше да направи, обхващаха работното време на фокусираните. А той бавно напредваше в служебните си задължения. Постоянно не можеше да намери подходящи специалисти или не предоставяше на „умните глави“ достатъчно време, за да намерят най-правилните отговори. Но обикновено дори Тръд държеше на думата си — както когато той подтикна Али Лин да създаде лозите при нулева гравитация. Но извън фарса с разменните бонове за услуги, всички знаеха, че са длъжници на Томас Нау, който — от чист личен интерес или от любов към Киви — даде да се разбере ясно, че тайната търговия на Чуенг Хо се ползва с неговата протекция.

— Здрасти, Бени! Ела горе!

Джау Ксин махна с ръка от масата над помещението — масата на „Кръжока за дискусии“. Бдение след Бдение около нея витаха едни и същи хора. Обикновено в промеждутъците в графика присъствието на някои се застъпваше. Очевидно те бяха достатъчни, защото дори когато повечето клиенти бяха различни, те пак седяха отгоре, като че искаха да спорят „как ще завърши всичко това“. През това бдение тук беше Ксин и — разбира се — Рита Лиао, пет или шест лица, които не предизвикваха изненада и — аха! — някой, който наистина имаше известна представа за положението.

— Езр! Мислех, че ще минат поне четиристотин Ксек, преди да се появиш отново!

Проклятие, колко му се искаше да остане и да слуша.