Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Здрасти, Бени!

Приятелска усмивка озари лицето на Езр. Странно как предишните промени внезапно се открояват, когато не си виждал някого известно време, Езр — като Бени — все още беше млад мъж. Но двамата вече не бяха младежи. Около очите на Езр се забелязваше паяжина от тънки бръчици. А когато заговори, в гласа му прозвуча самоувереност, която Бени не беше долавял, докато бяха членове на работната група на Джими Дием.

— За мен нещо леко, Бени — продължи Вин. — Вътрешностите ми още се оплакват от процеса на размразяване. Има четиридневна промяна в графика — и посочи списъка за Бдения, закачен на стената на бара. И наистина, промяната беше отразена там, скрита сред други незначителни поправки. — Май Анне Рейнолт се нуждае от моето присъствие.

— И това е повод за среща на Кръжока за дискусии — усмихна се Рита Лиао.

Бени сервира колбите и купите, които се носеха върху подноса зад него и кимна на Езр.

— Ще ти донеса нещо, което ще успокои стопеното ти тяло!

Езр наблюдаваше как Бени лети към бара. Сигурно щеше да намери нещо, което да не разстрои стомаха му. Кой можеше да помисли, че той ще свърши така? Кой би си представил, че всички ще живеем по този начин? Поне Бени все още е Търговец, дори и в сърцераздирателно миниатюрен мащаб. А аз… какво? Конспиратор с толкова убедително прикритие, че понякога заблуждавам самия себе си. Езр седеше тук с трима Чуенг Хо и четирима Новородени. И някои от Новородените му бяха по-добри приятели от Чуенг Хо. Нищо чудно, че Томас Нау се справяше толкова добре. Беше подчинил всички тях, независимо дали те си въобразяваха, че следват обичаите на Търговците. С Фокуса Нау превърна съзнанието им в свой роб. И може би така беше най-добре. Приятелите на Езр бяха защитени от Нау и Брюхел, носителите на смърт. От своя страна, Нау и Брюхел не допускаха възможността все още да съществуват Чуенг Хо, които заговорничат против тях.

— И защо те извадиха от хладилната камера по-рано, Езр?

— Убий ме, ако знам. След няколко Ксек слизам долу в Хамърфест.

За каквото и да е, надявам се, че няма да попречи на срещата ми с Фам.

Тръд Силипан се издигна над подовото пространство и се настани на една свободна седалка.

— Не е нещо важно. Разногласия между преводачите и специалистите. Уредихме ги по-рано днес.

— Но защо Рейнолт променя графика на Езр?

Силипан извърна очи.

— Нали я познавате? Не се обиждай, Езр, но тя смята, че след като специалността ти е Зората на цивилизацията, ние не можем да минем без теб.

Едва ли , помисли Езр, спомняйки си последната среща с директора на човешките ресурси.

— Сигурна съм, че е свързано със залива Калорика. Децата сега са там, нали знаете? — каза Рита.

Като говореше за „децата“, тя имаше предвид Паяците от старото предаване „Наука за деца“.

— Те вече не са деца — нежно каза Ксин. — Виктъри Младша е млада же… млад възрастен.

Лиао раздразнено вдигна рамене:

— Да, но Рапса и малкия Хрунк все още могат да бъдат наричани деца. Всички се преместиха в Калорика.

Настъпи неловка пауза. За мнозина премеждията на тези Паяци представляваха драма без край. А с течение на годините ставаше по-лесно да се научават повече подробности. Други семейства бяха последвали техния пример, но Ъндърхил все още водеха по популярност.

— Не, Калорика е заблуда — намеси се Тръд.

— Хей, Тръд — изсмя се Ксин. — Наистина има док южно от Калорика. Оттам Паяците изстрелват сателити.

— Не, не. Исках да кажа, че историята с каворита е заблуда. Нали така реши Езр по-рано… — той забеляза реакцията на Езр и се ухили до уши. — Терминът ти е познат.

— Да, означава…

Но Тръд продължи, без да прояви интерес към баналните подробности.

— Това е поредният ексцентричен избор на преводачите, просто е по-неясен от повечето други. Както и да е… Преди около година Паяците се заеха с изоставените мини на високото плато южно от Калорика. Опитваха се да открият разликата между гравитационна и инертна маса. От цялата история можеш да се питаш само колко са умни наистина тези същества.

— Идеята им не е глупава — намеси се Езр, — докато не направиш няколко експеримента, за да се убедиш в противното.

Вече си спомни за проекта. Идеята беше преди всичко на тийфърските специалисти. Докладите им бяха почти неразбираеми. Преводачите не успяха да научат тийфърски така, както владееха езиците на Съглашението. Ксопи Ренг и още неколцина го усвоиха достатъчно добре, но те загинаха при епидемията на „гнилия мозък“.