Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Сега го чуваше как мърка, усещаше топлината на тялото му. Усмихна се — само това, че имаше кой да го слуша, го правеше по-буден.

Чу се плясък на крила. Още две котенца. Три. Увиснаха над него и замяукаха раздразнено, сякаш искаха да кажат: „Какво направихте с парка ни?!“, или може би, „Искаме вечеря“. Закръжиха около него, но не прогониха малкото от прегръдките му. После едно по-голямо — мъжкар с разръфани уши, се метна нагоре и кацна на най-високото място сред развалините. Изгледа сърдито Езр и се захвана да си приглажда крилете. Проклетото същество дори не изглеждаше мокро.

Най-високото място сред развалините… диамантена тръба, почти два метра в диаметър, увенчана с метален капак. Езр изведнъж осъзна какво гледа: вход на тунел към убежището на Томас Нау, който най-вероятно водеше пряко към L1-A. Издигна се по хълма към колоната с металния връх. Котаракът клечеше и хич не му се искаше да се махне, за да не пречи на Езр. Дори и сега тези създания бяха толкова собственически настроени, както винаги.

Контролните светлини на люка светеха в зелено. Той беше отворен.

Езр погледна едрия котарак.

— Ти знаеш ли, че си седнал върху ключа към всичко, а, приятел?

Внимателно откопча най-малкото коте от дрехата си и изпъди всичките от механизма на капака. Той се плъзна и отвори люка. Щяха ли малките глупачета да се опитат да го последват? Махна им за сбогом.

— Каквото и да си мислите, всъщност не искате да дойдете с мен. От изстрелите боли.

Груповата стая на Купола беше претъпкана с допълнителни седалки — едва оставаше място за маневри покрай стените. А в момента, когато Силипан изключи комуникационните връзки на „умните глави“, мястото се превърна в лудница. Тръд се измъкна от протегнатите им ръце и се върна на контролния пункт в най-горната част на стаята.

— Тези хич, ама хич не искат да ги откъсват от работата им.

Беше по-лошо, отколкото си мислеше Фам. Ако „умните глави“ не бяха вързани, нямаше да нападнат него и Тръд. Погледна отново Новородения.

— Трябва да го направим. Там е сърцето на властта на Нау и сега то му измени. Поемаме властта над целия L1, Тръд.

Погледът на Силипан се изцъкли. Твърде много шокове му се насъбраха.

— Целия L1? Това е невъзможно… Ти ни уби всичките, Фам. Уби мен. — После той се поосвести. Без съмнение си представяше какво ще направят с него Нау и Брюхел.

Фам го задържа със свободната си ръка.

— Не, имам намерение да победя. Ако успея, ще оцелееш. Както и Паяците.

— Какво? — Тръд прехапа устна. — Да, отрязването на помощта ще забави Ритцер. Може би тия проклети Паяци ще получат шанс. — Погледът му стана вглъбен, после отново рязко се впери в лицето на Фам. — Какво си ти?

Фам отвърна тихо — колкото гласът му да се чува над настоятелните крясъци на „умните глави“.

— Точно сега съм единствената ви надежда.

Той извади конфискуваните от Силипан очила от джоба на дрехата си и му ги подаде.

Тръд внимателно приглади измачканото устройство и го нахлупи на очите си. Отначало не казваше нищо, после се обади:

— Имаме още очила. Мога да ти намеря едни.

Фам се усмихна с онази лисича усмивка, която Силипан никога не беше виждал преди двеста секунди.

— Става, но имам нещо по-добро.

— О… — тихо възкликна Тръд.

— Виж, сега искам да направиш оценка на щетите. Има ли някакъв начин да работиш с твоите хора оттук, без те да се свързват с Нау?

Тръд сви ядосано рамене.

— Знаеш, че е невъз… — погледна отново Фам. — Може би, може би има някакви тривиални неща. Правим офлайн изчисления. Може да успея да измамя „умните глави“, които осъществяват цифровия контрол…

— Добро момче. Успокой хората и виж дали някой от тях ще ни помогне.

Разделиха се. Силипан слезе при „умните глави“ — поговори им успокоително, прибра в торби плаващото изповръщано, предизвикано от внезапната тревога. Крясъците още повече се усилиха:

— Имам нужда от последните данни за проследяване!

— Къде са преводите на отговора на Сродниците?

— Глупаци, изгубихте връзката!

Фам се плъзна встрани под тавана, като наблюдаваше редиците на седналите „умни глави“ долу и се вслушваше в оплакванията им. На отсрещната стена Анне и другия й асистент се рееха неподвижни върху носилки. Тя би трябвало да е в безопасност, в несвяст. Сега се води твоята последна битка — само един-два века след времето, когато си мислела, че всичко е загубено.

Видението пред очите на Фам ту се очертаваше, ту се изгубваше. В по-голямата част от Купола той успя да рестартира микровълновата пулсираща енергия. Разполагаше може би със сто хиляди работещи локализатора в своя обсег. Ярка мета-светлина обгръщаше видението му в разпръснати лъчи из целия Купол към всички места, където облак локализатори бе оживял и търсеше да напипа обратната нишка към него.