Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Трябва да има някакъв начин да се свържа отново. Трябва да има. — Ръцете му трепкаха по бутоните на играта. Изминаха секунди.

— Всичко се обърка! — изхлипа той.

Тръд остави „умните глави“, отговарящи за цифровия контрол, и се върна при Фам Тринли и преводачите.

— С чистите сметки се справям, Фам. Искам да кажа, мога да получа отговори. Но контролът…

Тринли само кимна, отхвърляйки всички възражения. Тринли изглежда толкова различен. Познавам го от години на Бдения и сега той е съвсем различен човек. Старият Фам Тринли беше креслив и нахален самохвалко, с когото можеше да спориш и да си правиш майтап. Този Фам беше по-тих, но действията му режеха като нож. Убива всички ни. Очите на Тръд неволно се плъзнаха към тялото на Ан, увиснало като труп на кука. Дори и да успееше да измисли план и да предаде Фам, това сигурно нямаше да му отърве кожата. Нау и Брюхел бяха Пастири и Тръд знаеше, че бе преминал границите на опрощението им.

— … все още имаме шанс, Тръд — вряза се гласът на Фам в страха му. — Вероятно можем да отворим нещата още малко, да измамим „умните глави“, че…

Силипан сви рамене. Не че имаше значение, но…

— Направи го, и Пастирът веднага ще ни стисне за гушата. Получавам по петдесет молби за услуга в секунда от Нау и Брюхел.

Фам разтри слепоочия и погледът му стана отнесен.

— Да, разбирам за какво говориш. Добре. С какво разполагаме? Пивницата…

— Камерите при Бени показват тълпа от озадачени хора. Ако имат късмет, ще останат на мястото си. — А после Пастирът няма да тръгне да им отмъщава. Една от „умните глави“ — Бонзол — ги прекъсна с типичната неуместност на Фокусираните:

— На земята има милиони хора. Само след няколко секунди те ще започнат да умират.

Забележката като че извади Фам извън релси. Дори и новият Фам Тринли си беше аматьор, що се отнасяше до отношенията с „умните глави“.

— Да — каза той, повече на себе си, отколкото на Силипан или Триксия. — Но Паяците поне имат шанс. Без нашите „умни глави“ Ритцер не може да продължи да затяга примката. — Разбира се, Бонзол не обърна никакво внимание на репликата и продължи да чука по клавишите.

Вниманието на Тринли се насочи обратно към Силипан.

— Виж сега, Нау идва с едно такси към L1-A. По цялата площ там има електрически джет-ножове. Ако можем да хванем няколко „умни глави“ да ги задействат…

Тръд усети как гневът му кипва. Какъвто и да беше Фам Тринли, той все пак си е глупак.

— Чумата да те тръшне! Ти просто не разбираш предаността на Фокусираните! Ние трябва да…

Бонзол го прекъсна.

— Ритцер не може да затегне примката, но и ние не можем да я отпуснем. — Тя се смееше почти нечуто. — Ама че интригуващо. В безизходица сме.

Тръд махна на Фам да се придвижи към тавана, извън обсега на случайните подмятания на „умната глава“.

— Ще си продължават така довека.

Но Фам се обърна към Триксия — изведнъж насочи към нея цялото си внимание.

— Какво искаш да кажеш с това, че сме в безизходица? — попита тихо той.

— Майната му, Фам! Какво значение има! — Но Тринли рязко вдигна ръка — заповядваше му да замълчи. Жестът притежаваше безапелационната увереност на старши Пастир и протестът на Силипан заглъхна на устните му. Вътрешният му страх нарастваше ли нарастваше. Толкова за чудесата. Ако имаше някакъв шанс да задържат Нау извън L1-A, това забавяне го стопяваше. А Силипан знаеше какво има в L1-A. О, да. Освен всичката автоматика и фини механизми, астероидът щеше да върне на Пастира неговата абсолютна власт. Часовникът в ъгъла на визьора на Тръд безмилостно продължаваше да отброява — секундите от живота му окапваха една по една. И, разбира се, „умната глава“ не обръщаше никакво внимание на самия Фам, та на въпроса му ли.

Тишината продължи десет-петнайсет секунди. После — рязко — главата на Бонзол се изправи и тя се втренчи право в очите на Фам — така, както „умните глави“ не правеха почти никога, освен когато изпълняваха роли.

— Искам да кажа, вие ни блокирате и ние ви блокираме — каза тя. — Моят генерал мислеше, че всички вие сте чудовища, че не можем да се доверим на никого от вас. И сега всички ние си плащаме за тази грешка.

Пак глупостите на „умните глави“ — но по-невъобразими отвсякога. Но Фам се смъкна до стола на Бонзол. Устата му беше полуотворена, сякаш бе загубил дар слово от изненада — като човек, чийто свят изведнъж се е взривил и той стремглаво пропада в безумието. И когато най-сетне проговори, думите му също бяха налудничави.