Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Отговорът на Брюхел преминаваше в доклад — обичайната съдба на разговорите на далечни разстояния. Лин беше млъкнал. Нау усети студени тръпки по гърба си — слънчевите лъчи отслабваха. Облак? Обърна се и видя, че този път, както никога, втренченият в далечината поглед на „умната глава“ означаваше нещо. Тунг заобиколи Лин и погледна през прозорците, които гледаха към езерото.

— Леле-мале — прошепна тихо телохранителят.

— Ритцер! Нови проблеми. Ще се свържа с тебе по-късно.

Гласът от „Невидимата ръка“ продължаваше да дрънка, но вече никой не го слушаше.

Също като някой воден дух от митовете на Балакреа водите на Северната лапа бавно се събираха, издигаха се и се разливаха отвъд внимателно проектирания от Али Лин бряг. „Слънчевите лъчи“ пробиваха през милионите тонове вода, които ги заливаха. Дори и при липса на контрол езерото в парка беше редно да си остане приблизително на мястото. Но врагът беше оставил сервомеханизмите на езерото да работят ритмично и морето тихомълком бе вибрирало, докато стигне до катастрофа.

Нау се метна към тунела. Стегна се и спусна масивното предохранително прикритие. Водната стена докосна постройката. Тя изстена и стъклата се пръснаха, а после планина от вода неумолимо връхлетя върху нея със скорост повече от метър в секунда.

И водната стена се превърна в хиляди ръце, протягащи се през пропуканата стена, трупащи хлад около тялото му, откъсващи го от люка. Писъци и крясъци, бързо удавени — за миг Нау се потопи напълно. Единственият звук беше скърцането и трещенето на рушащата се постройка. Мярна убежището си за последен път — покритото си с фурнир бюро, мраморната камина. После бавното цунами пропука отсрещната стена, подхвана Нау и го издигна във водовъртежа си.

Все още потопен, дробовете му изгаряха. Водата беше ледена и го вцепеняваше. Нау се гърчеше и се опитваше да разгадае размазаните петна пред погледа си. Най-ясно се виждаше долу. Виждаше зелената гора зад покоите си. Заплува надолу, към въздуха.

Изтръгна се, повлякъл след себе си водни нишки, и се метна в откритото пространство отвъд вълната. Секунда-две плаваше сам — носеше се с бързина, колкото да изпреварва летящото море. Въздухът бе напоен със звук, който Нау дори не си бе представял — мазен грохот, звукът от милиони тонове вода, които се плискаха, разливаха, падаха. Приливната вълна бе ударила покрива на пещерата и сега морето падаше надолу, а той се намираше под него. Долу в гората пеперудите бяха замлъкнали. Събираха се на огромни рояци в най-големите пещери. Но далече-далече нещо летеше във въздуха. Крилатите котета! Като че ни най-малко не се бяха уплашили — но пък Киви твърдеше, че те са стара небесна порода. Видя как едно от тях цопна във водната стена. Изчезна за миг, после се появи и отново се гмурна. Проклетите котета можеха да се окажат достатъчно пъргави, че да оцелеят.

Нау отново се обърна и се загледа през водата към огрения от слънцето парк. Лъчите блещукаха по развалините, по човешките фигури, уловени в капана като бълхи в кехлибар. Останалите плуваха към него — някои несръчно, други — с енергични, силни загребвания. Марли се гмурна във въздуха. Миг по-късно Тунг прескочи отвъд водната стена, после Цирет, прегърнал Али Лин. Добър човек!

Имаше още една фигура. Езр Вин. Търговецът изскочи наполовина от водата, на около десет метра от тях. Беше замаян и се задушаваше — но по-буден, отколкото изглеждаше по време на разпита. Погледна върховете на дърветата, към които падаха и издаде звук, подобен на смях.

— В капана си, Пастирю. Фам Нувен те надхитри.

— Фам чии ?!

Търговецът го погледна втренчено — като че се усети, че се е изпуснал за информация, заради която беше готов да умре, но да я запази в тайна. Нау махна на Марли.

— Докарай го тук.

Но Марли нямаше от какво да се оттласне. Вин цопна във водата, гмурна се отново — готов да се удави, но да не попадне в ръцете им.

Марли се обърна, стреля към гората и се оттласна обратно към падащата вода. Нау виждаше силуета на Езр Вин, очертаващ се в слънчевите лъчи — гребеше немощно, но вече бе потънал няколко метра навътре във водата.

Върховете на дърветата ги докосваха. Марли се огледа диво.

— Трябва да се махаме оттук!

— Тогава го убийте. — Нау вече се мъчеше да се залови за дърветата. Марли стреля няколко пъти. Летящата жица бе създадена за да разкъсва и размазва плътта. Във водата обхватът й беше почти нулев. Но Марли извади късмет. Около тялото на Търговеца плъзна червена мъгла.