Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Нау се обърна към Марли, който използваше лазерния си комуникатор за фенерче.

— Да вървим към изхода, ефрейтор. Али Лин ще ми помогне да се свържа по телефона.

Фам Нувен беше много близо до победата, но Нау все още разполагаше със своя ум и със способността си да въздейства на другите и да ги манипулира. Докато се носеха по шлюзовия канал, той продължаваше да обмисля какво трябва да каже на Киви Лин Лизолет.

Генерал Смит слезе от ораторската трибуна. Разпределиха информацията от картите на Тим Даунинг между Избраните и сега петстотин глави обмисляха сделката. Хрункнер Юнърбай стоеше в сянката зад трибуната и се чудеше. Смит отново бе сътворила чудо. В един справедлив свят това без съмнение би дало резултат. Какво ли можеше да измисли Педуре, за да се противопостави?

Смит отстъпваше назад, докато се изравни с него.

— Елате с мен, сержант. Видях един човек, с когото отдавна искам да поговоря. — По-късно през деня щяха да призоват към вот. Преди това можеше да зададат и допълнителни въпроси на генерала. Имаше достатъчно време за политически маневри. Двамата с Даунинг последваха Виктъри към другия край на авансцената и блокираха изхода. Мърляв паяк, облечен в екстравагантни одежди, идваше насреща им. Педуре. Годините не бяха я пощадили — или може би историите за покушенията над живота й бяха верни. Тя понечи да се промъкне покрай Виктъри Смит, но генералът й препречи пътя.

Смит й се усмихна.

— Здравейте, детеубийцо. Колко ми е приятно да ви срещна лично.

Педуре изсъска:

— Да. И ако не се махнете от пътя ми, много ще се радвам да ви убия. — Произнасяше думите с тежък акцент, но малкото ножче в ръката й говореше достатъчно ясно.

Смит разпери ръце — екстравагантен жест, който привлече внимание из цялата зала.

— Пред всички тези хора, Преподобна Педуре? Не мисля. Вие сте…

Смит се поколеба, вдигна чифт ръце към главата си и като че се заслуша в нещо. В телефона си?

Педуре я гледаше втренчено — целият й вид изразяваше подозрение. Тя беше дребничка женица с протъркан хитин и жестове, като че малко по-резки, отколкото трябваше. Гледка, която никак не внушаваше доверие. Сигурно беше толкова свикнала да убива отдалече, че личният чар и красноречието бяха отдавна отхвърлени таланти. Тук тя беше извън стихията си — ръководеше нещата пряко. Това накара Юнърбай да се почувства една идея по-уверен.

Нещо избръмча в дрехата на Педуре. Малкото ножче изчезна и тя грабна телефона си. За миг двете началнички на шпионите заприличаха на стари приятелки, потънали в спомени.

— Не! — Педуре се затърчи в спазми, гласът й премина в писък. Тя сграбчи телефона с ръцете, с които се хранеше и почти го натика в своята паст. — Не тук! Не сега! — фактът, че изведнъж двете се бяха превърнали в зрелище, като че нямаше никакво значение за нея.

Генерал Смит се обърна към Юнърбай.

— Плановете на всички току-що отплуваха по отходния канал, сержант. Три ракети, изстреляни от леда, вече летят насам. Имаме около седем минути. — За миг погледът на Юнърбай се насочи към купола над тях. Намираше се на хиляда фута под земята, укрепен срещу тактически ядрени бомби. Но той знаеше, че флотата на Сродниците е преминала към много по-сериозни оръжия. Тройно изстрелване — това най-вероятно беше удар с дълбоко проникване. Но въпреки това… Аз помогнах в проектирането на това място. Наблизо имаше стълбища, слизащи много по-надълбоко. Той се протегна и хвана една от ръцете на Смит.

— Моля ви, генерале, последвайте ме. — Те тръгнаха обратно през авансцената.

Злодеи и свестни хора — Юнърбай бе виждал и едните и другите да проявяват и смелост, и малодушие. Педуре… е, Преподобната Педуре се гърчеше в паника. Кривеше се, подскачаше ситно насам-натам и врещеше на тийфърски по телефона. Млъкна рязко и отново се обърна към генерала. Ужасът й се бореше с невярваща изненада.

— Ракетите… ваши са! Вие… — тя се метна с писък към гърба на Смит. Ножът й проблесна като сребърно продължение на най-дългата й ръка.

Юнърбай се вмъкна между двете, преди Смит да се обърне. Блъсна силно с рамене Преподобната Педуре и тя изхвърча от сцената. Около тях цареше пълна бъркотия. Хората на Педуре се надигаха от пода на рояци. Бойците на Смит ги посрещаха, увиснали от галерията за гости. Уплахата постепенно обземаше залата — паяците вдигаха глави от четящите устройства и забелязваха кой с кого се бие. После високо горе се разнесе писък.

— Вижте! Новините от мрежата! Съглашението ни обстрелва с ракети!