Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— План „Изопачаване в мрежата“. Искам известието да бъде занесено на ръка в музея.

— Тъй вярно! — техникът беше проследил разговора и изобщо не изглеждаше толкова втрещен, колкото началниците му. Кръгчетата-мишени показваха две минути до удара. На видеокартината от Парламента цареше пълен хаос. За миг ужасът от тази сцена скова Ъндървил. Горките паяци. Преди, войната беше злокобен облак на хоризонта. Сега Избраните на Юга се оказаха в епицентъра на ядрен взрив — оставаха им по-малко от две минути живот. Някои седяха неподвижно, втренчили поглед нагоре — там, където щяха да избухнат мегатоните. Други търчаха панически надолу по застланите с килими стълбища и търсеха начин да излязат навън, да слязат по-надолу. А някъде извън полезрението им същата участ очакваше и генерала.

По някакво чудо главният сержант разполагаше с копия на хартия на План „Изопачаване в мрежата“. Той ги раздаде на техниците си и започна процедурата по отварянето на противоударните врати на Центъра.

Но вратите вече се отваряха. Белга настръхна. Нищо не биваше да влиза тук до края на дежурството или докато Колдхейвън не зададе освобождаващия код. Влезе един страж със сбъркана походка — вървеше назад. Държеше оръжието си под много неудобен ъгъл.

— Видях разрешителното ви, госпожо, но не е позволено…

Подир думите му отекна един почти познат глас:

— Глупости! Ние имаме разрешение, а вие видяхте, че вратите се отвориха. Моля ви, дръпнете се. — В залата влезе млада жена-лейтенант. Проста черна униформа, стройно, смъртоносно телосложение. Сякаш Виктъри Смит не само бе избягала от Юга, но и се беше върнала тук толкова млада, както първия път, когато Ъндървил я видя. След лейтенанта влязоха едър ефрейтор и екип от бойци. Повечето натрапници носеха тежки нападателни оръжия.

Генерал Дъгуей изля поток от гняв и възмущение върху младия лейтенант. Дъгуей беше глупак. Повече от всичко това приличаше на удар за обезглавяване — но защо не стреляха? Елно Колдхейвън заобиколи предпазливо зад бюрото си. Ръцете му се протегнаха към някакво невидимо чекмедже. Белга пристъпи между него и натрапниците и заяви:

— Вие сте дъщерята на Смит.

Лейтенантът й отдаде чест.

— Да, госпожо. Виктъри Лайтхил — а това е моят екип. Оторизирани сме от генерал Смит да провеждаме инспекции по своя преценка. С цялото ни уважение, госпожо, тъкмо затова сме дошли.

Лайтхил се промъкна покрай разпенения директор на Въздушната отбрана. Старият Дъгуей беше толкова ядосан, че не можеше да се опише. Зад Белга, почти прикрит от тялото й, Елно Колдхейвън вкарваше командни кодове.

По някакъв начин Лайтхил разбра какво става.

— Моля ви, отдръпнете се от клавиатурата, генерал Колдхейвън. — Едрият ефрейтор насочи пушката си към шефа на центъра. Сега Ъндървил позна войника. Бавноразвиващият се син на Смит. По дяволите.

Елно Колдхейвън се отдръпна от бюрото си, леко вдигнал ръце във въздуха — признаваше, че това далеч надхвърля всякаква „инспекция“. Двамата техници най-близо до вратата се втурнаха покрай натрапниците. Но тези бойци действаха бързо . С рязко извръщане те скочиха върху техниците и ги повлякоха обратно в центъра. Вратите бавно се затвориха.

Колдхейвън направи още един опит, най-немощния от всички:

— Лейтенант, в сигналната ни автоматика е налице масирано изопачаване на данни. Трябва да изключим Центъра за командване и контрол от мрежата.

Лайтхил се приближи до мониторите. Все още имаше картина от Парламента, но зад камерата нямаше никой — кадърът се люшкаше безцелно и най-накрая се спря на тавана. По другите монитори бяха разцъфнали Най-ярките светлини — запитвания до Командния център, съобщения за изстрелване от Кралските Ракетни нападателни войски. Светът вървеше към края си.

Най-накрая Лайтхил заговори.

— Знам, господине. Тук сме, за да ви попречим да го направите. — Нейните бойци се бяха пръснали из вече претъпкания център. Нито един техник или офицер не беше извън обхвата им. Едрият ефрейтор отваряше товарна раница, нагласяваше допълнителна апаратура… монитори за игри?

Най-накрая Дъгуей отново доби дар слово.

— Подозирахме наличието на агент под дълбоко прикритие. Бях убеден, че това е Рачнер Тракт. Какви глупаци сме били! През цялото време Виктъри Смит е работила за Педуре и Сродниците!

Предател в самото сърце на организацията. Това обясняваше всичко, но… Белга погледна мониторите, фалшифицираните съобщения от мрежата за ракетите, изстреляни от Съглашението, идваха от всички посоки.