Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Каква част от всичко това е истина, лейтенант? — попита тя. — Всичко ли е лъжа, дори и нападението над Далечния юг?

Отначало Ъндървил си помисли, че лейтенантът няма да й отговори. Кръговете-мишени в Далечния юг се бяха свили до точки. Камерата още секунда предаваше последния кадър с купола на парламента. После Белга бе обзета от мимолетното усещане за рушаща се скала, за блеснала отвъд светлина — и мониторът угасна. Виктъри Лайтхил трепна, и когато най-сетне отговори на Белга, гласът й бе едновременно и мек, и твърд:

— Не. Тази атака беше съвсем истинска.

— Сигурен ли си, че тя ще може да ме види?

Марли вдигна поглед от приспособленията си.

— Да, господине. Получих и разрешение за разговор от нейното устройство.

Ти си наред, Пастирю. Най-великото изпълнение в живота ти.

— Киви! Там ли си?

— Да, аз… — и той чу как Киви рязко пое дъх. Чу. Не получаваше видеокартина — положението им беше безнадеждно, нямаше лъжа. — Татко!

Нау притискаше в ръце главата и раменете на Али Лин. Раните на „умната глава“ бяха превързани — цяло блато от кръв се процеждаше през импровизираните бинтове. Да му се не види, надявам се да не е мъртъв. Но всичко това трябваше да изглежда най-вече истинско — Марли беше направил всичко, което бе по силите му.

— Вин е, Киви. Двамата с Тринли ни се нахвърлиха, убиха Кал Омо. Щяха да убият и Али, ако… ако не бях ги оставил да избягат. — Думите се търкаляха от устата му, захранвани от истински гняв и страх и водени от тактическата необходимост. Дивашката атака на предателите, планирана точно в най-критичния момент, когато цяла цивилизация се намираше в рисково положение. Унищожаването на Северната лапа. — Видях как две от котенцата се удавиха, Киви. Съжалявам, не можахме да се приближим достатъчно, че да ги спасим… — думите му убягваха, но изкусно.

Чу леки хлипания от другия край на връзката — звуците, които Киви издаваше в мигове на абсолютен ужас. По дяволите, това можеше да отприщи каскада от спомени. Потисна страха си и продължи:

— Киви, все още имаме шанс. Предателите появиха ли се при Бени? — Дали Фам Нувен се е добрал до пивницата?

— Не. Но знаем, че нещо се е объркало ужасно. Загубихме видеокартина от Северната лапа, а на Арахна май започна война. Говоря по личния канал, но всички ме видяха да излизам от пивницата.

— Добре, добре. Това е добре, Киви. Който и да участва в този заговор заедно с Вин и Тринли, те все още се чувстват объркани. Имаме шанс — ние двамата…

— Но несъмнено можем да се доверим на… — протестът на Киви заглъхна. Не му изтъкна никакъв аргумент. Толкова скоро след мозъчно прочистване Киви се чувстваше най-неуверена в себе си. — Добре. Но аз мога да ти помогна. Къде се криете? В някой от шлюзовете?

— Да, в капан сме — зад изходния капак. Но ако успеем да излезем, можем да спасим положението. L1-A разполага с…

— Кой е шлюзът?

— Хм… — той погледна капака, фенерът на Марли осветяваше номера. — Ес-седем-четири-пет. Това…

— Знам къде е. Ще се видим след двеста секунди. Не се тревожи, Томас.

Господи. Киви се възстановяваше невероятно. Нау изчака, после погледна въпросително Марли.

— Връзката прекъсната, господине.

— Добре. Свържи се отново. Провери дали не можем да пробием до Ритцер Брюхел. — Това можеше да е последният шанс за проверка на наземната операция, преди всичко да се подреди по един или друг начин.

Когато ракетите удариха Далечния Юг, „Невидимата ръка“ бе увиснала над хоризонта. Въпреки това мониторът на Джау показваше проблясъци на фона на горните атмосферни слоеве. А техните спътници-следачи изпращаха подробен анализ на разрушението. И трите ядрени ракети бяха улучили целта.

Но Ритцер Брюхел не беше напълно щастлив.

— Не ги изстреляхме в подходящия момент. Не успяха да проникнат възможно най-дълбоко.

Гласът на Бил Фуонг се разнесе по мостиковия канал:

— Тъй вярно. Това зависеше от разузнавателните данни от висш порядък — тези неща се намират на L1.

— Добре, добре, продължаваме. Ксин!

Джау вдигна поглед от пулта си.

— Да, господине?

— Хората ти готови ли са да ударят по ракетните бази?

— Тъй вярно! Току-що извършената промяна на курса ще ни постави над повечето от тях. Ще елиминираме голяма част от силите на Съглашението.

— Главен пилот, искам вие лично… — от пулта на Брюхел се разнесе звуков сигнал. Нямаше видеокартина, но помощник-пастирът се вслушваше в нещо, което идваше отвън. След малко рече: