Лайтхил скочи от стойката и даде знак на екипа си. Жестът й предизвика такъв ефект, все едно им беше подсвирнала пронизително. Екипът скочи на крака, натовари се с раниците и всички вкупом се втурнаха към вратата. Брент смъкна шлема и припна пред Лайтхил.
Тя забеляза, че ги изпровождат любопитни погледи, но по-голямата част от клиентелата беше залепнала за телевизора и не им обърна кой знае какво внимание.
Екипът беше изтичал два етажа по-надолу, когато сирените ревнаха.
— Как така сме загубили подкрепата на „умните глави“? Влакното ли е прерязано? — Тринли бе успял да открие всички оптични влакна?
— Не, господине. Поне аз не мисля така. — Ефрейтор Марли беше достатъчно компетентен, но не можеше да се мери с Кал Омо. — Все още можем да се свържем, но контролните канали не отговарят. Пастирю… сякаш някой току-що е прекъснал връзката на „умните глави“.
— Хмм. Да. — Това можеше да е поредната изненада на Тринли — или може би в Купола имаше предател. И в двата случая… Нау погледна Езр Вин. Очите на Търговеца бяха изцъклени от болка. Зад тези очи се криеха важни тайни, но Вин беше корав също като онези, които двамата с Ритцер бяха разпитвали до смърт. Щеше да отнеме време, или трябваше да намерят някакъв особен начин, за да измъкнат истинска информация от него. Време нямаха. Той се обърна отново към Марли.
— Мога ли пак да говоря с Ритцер?
— Така мисля. Имаме оптична връзка с лазерната станция навън. — Зачука колебливо по клавиатурата. Нау потисна импулса да го наругае за непохватността. Но без подкрепата на „умните глави“ всичко беше непохватно. Все едно сме Чуенг Хо.
Изведнъж Марли се ухили.
— Връзката ни за контакт с „Невидимата ръка“ е все още активна, господине! Току-що подключих аудиовръзката към микрофона на яката ви.
— Много добре… Ритцер! Не знам какво стига до теб от всичко това, но… — Нау преразказа накратко разгрома и завърши: — Следващите няколкостотин секунди няма да имаш връзка с мен — евакуирам се на L1-A. Последен въпрос: Без нашите „умни глави“ можеш ли да осъществиш наземната операция?
Щяха да минат поне десет секунди, докато дойде отговорът. Нау погледна втория си оцелял телохранител.
— Цирет, вземай Тунг и „умната глава“. Отиваме на L1-A.
От оръжейната можеха да упражняват пряко, без намесата на автоматика, власт над живота и смъртта на всекиго на територията на L1. Нау отвори шкафа зад себе си и докосна един бутон. Част от паркета се плъзна встрани и разкри люк, който водеше към тунел. Тунелът преминаваше директно през Диамант Едно към оръжейната и никога не бе оборудван с локализатори, нито се пресичаше с други тунели. Ключалките и от двете страни се задействаха от отпечатъка на палеца му. Докосна датчика. Малката лампичка продължи да свети червено. Как Тринли би могъл да саботира това? Нау потисна паниката и пробва отново. Пак червено. Пак. Светлината неохотно смени цвета си на зелено и тайният люк се завъртя в положение „отключен“. Софтуерът сигурно реагираше на кръвното му налягане и бе направил заключението, че върху Нау упражняват принуда. На другия край може и да ни спрат. Приложи отпечатъка си и за отсрещната ключалка. Бяха нужни два опита, но най-накрая и онази лампа светна в зелено.
Цирет и Тунг се върнаха, като тикаха пред себе си Али Лин.
— Нарушавате правилата — скара им се старецът. — Трябва да вървим, ето така, да докосваме пода със стъпала. — Лицето на Али изразяваше смесица от раздразнение и озадаченост. „Умните глави“ никак не обичаха да ги отстраняват от задачата на техния Фокус. Най-вероятно в съзнанието на Али плевенето на пастирската градина беше също толкова важно, колкото и най-деликатната генна операция. Сега изведнъж го принуждаваха да влезе на закрито, като пренебрегваха целия етикет на фалшива гравитация в неговия парк.
— Само стой, не мърдай и мълчи. Цирет, развържи Вин. Вземаме и него.
Али застана неподвижно, краката му залепнаха за мърлявия под. Но не млъкна. Втренчил типичния си отнесен поглед зад Нау, той продължи да се оплаква.
— Всичко проваляте, не виждате ли?
Изведнъж гласът на Ритцер Брюхел отекна в стаята:
— Пастирю, тук положението е под контрол. „Умните глави“ на „Ръката“ все още са на линия. Всъщност високолатентните услуги няма да са ни нужни, преди да паднат бомбите. Фуонг казва, че в краткосрочен план ще се справим по-добре без L1. Точно преди връзката да прекъсне, някои от подчинените на Рейнолт бяха започнали да правят много грешки. Ето ви плана на атаката. Далечният Юг ще бъде изпепелен след няколкостотин секунди. Скоро след това „Ръката“ ще прелети над противоракетните установки на Съглашението. Тях ще попилеем сами.
Читать дальше