Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Аз… — Ксин се задави, скован от ужас. Ако не им се подчинеше, те щяха да убият Рита. Брюхел щеше да убие Рита, а после и Джау. Но ако се подчиняваше на заповедите… Знам твърде много.

Брюхел го наблюдаваше напрегнато. Джау никога досега не беше виждал помощник-пастира такъв… студен, преценяващ, почти същият като Нау. Брюхел наклони глава и заговори тихо:

— Няма от какво да се боиш, ако изпълняваш заповедите. О, може би ще те подложат на прочистване на мозъка — ще загубиш мъничко. Но ние имаме нужда от теб, Джау. Вие с Рита можете да ни служите дълги години — добре ще си живеете. Ако сега се подчиниш на заповедите.

Преди всичко да избухне, Рейнолт се намираше в Купола. Фам предполагаше, че дори и сега тя е там, в груповата стая заедно с Тръд, с достъп до всички възможни комуникационни канали и прави всичко възможно, за да предпазва и управлява хората си… и да използва комбинирания им гений, за да изпълнява волята на Нау.

Фам се метна нагоре в мрака — гмуркаше се в тунели, които в края се стесняваха до по-малко от осемдесет сантиметра в диаметър. Изкопаваха ги с машини десетилетия наред, още от времето, когато корените на Хамърфест се впиваха в Диамант Едно. Някъде през третото десетилетие на Изгнанието Фам бе проникнал в архитектурните програми на Новородените и тунелите — някои от тях — просто се загубиха. Бяха добавени други връзки. Беше готов да се обзаложи, че дори и Анне не познава всички места, където той можеше да отиде.

На всеки завой забавяше ход с леки притискания на дланите и запалваше фенерчето за кратко. Търсеше ли търсеше. Дори и без външна енергия капацитетът на локализаторите беше такъв, че можеха да извличат последни, кратки изчисления. С приемника с усилвател той все още можеше да разгадава ключовете — знаеше, че се намира високо в кулата на Хамърфест, от страната на груповата стая.

Но най-близките локализатори бяха почти изтощени. Заобиколи един ъгъл покрай, както той си мислеше, най-вероятното място. Стените блестяха в неясни дъги, неопетнени. Още няколко метра. Ето го! Блед кръг, издълбан в диамантената стена. Спря до него и с леко докосване задейства контролния шифър за повърхността. Нещо изщрака. Светлина огря целия диск, той се извъртя и разкри склада оттатък. Фам се промъкна през отвора. Беше пълно с рафтове, отрупани с хранителни дажби и тоалетни принадлежности.

Заобиколи рафтовете, почти успя да прекоси стаята, беше съвсем близо до официалния й вход — и някой отвори вратата. Фам се метна встрани и щом посетителят влезе, се пресегна и сръчно смъкна очилата му. Беше Тръд Силипан.

— Фам! — Силипан изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото уплашен. — Какво, по дяволите… Знаеш ли, Анне нещо я е прихванало и само за тебе приказва! Като че е откачила — разправя, че си убил Кал Омо и си превзел Северната лапа. — Гласът му утихна и той млъкна, щом до съзнанието му стигна, че и присъствието на Фам тук също беше доста невероятно.

Фам се ухили на Силипан и затвори вратата зад него.

— О, всички тези истории са верни, Тръд. Дойдох, за да си възвърна флотата си.

— Твоята… флота. — Тръд зяпна. Страх и почуда се сменяха по лицето му. — Стига бе, Фам. Какво си намислил? Изглеждаш странно. — Малко адреналин, малко свобода. Невероятно е как ти въздействат. Силипан се спаружи пред усмивката, която се изписваше по лицето на Фам. — Ти си луд, човече. Знаеш, че не можеш да спечелиш. Хванат си в капан. Предай се. Може да успеем да го пробутаме за… за временно умопомрачение.

Фам поклати глава.

— Тук съм, за да победя, Тръд. — Вдигна малкия си арбалет така, че Тръд да го вижда. — И ти ще ми помогнеш. Отиваме в груповата стая, ти прекъсваш цялото захранване на „умните глави“…

Силипан махна раздразнено към оръжието на Нувен.

— Невъзможно. Има критична нужда от тях за поддръжка на наземната операция.

— За да поддържат програмата на Нау за изтребване на Паяците? Още по-добре ще е тогава да ги отрежем още сега. Това би оказало също и интересно въздействие върху езерото на Пастира.

Фам сякаш четеше мислите на Новородения, докато той преценяваше наум рисковете: Фам Тринли, старият му приятел по чашка и също такъв самохвалко като него, въоръжен с арбалет със съмнителна годност, срещу смъртоносната мощ на Пастира.

— Не става, Фам. Сам се набута в това, сега сам си се оправяй.

Очилата, които Фам стискаше в десницата си, издаваха сподавени, гневни звуци. Последен грак — и вратата на склада се отвори.