Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Сто секунди по-късно Анне отново се обади:

— Ритцер разбира. Моите хора му помагат да организира прост курс на нападение. По-късно можем да се погрижим за фината настройка на резултатите. — Тя говореше със старата си кротка раздразнителност. Анне Рейнолт беше водила битки, много по-сурови от тази, бе печелила стотици пъти срещу значително превъзхождащи я сили. Да можехме да използваме така всичките си врагове!

— Много добре. Да си виждала Тринли? Бас ловя, че е в тунелите. — Ако не заобикаля, за да ни погоди втора засада.

— Да, и аз така смятам. Чуваме някакви движения откъм старите геофони. — Тази апаратура беше на Новородените.

— Добре. Междувременно скалъпи някакъв синтетичен глас, който да залъгва хората в пивницата.

— Готово — дойде незабавният й отговор. Вече беше направено.

Нау отново се обърна към телохранителите си и Езр Вин. Съвсем кратка пауза за поемане на дъх. Колкото да предаде новите заповеди на Ритцер. Колкото да разкрие още нещичко за това с какво всъщност се сблъскваше.

Вин се беше свестил. Очите му бяха изцъклени от болка — и блестяха от омраза. Нау му се усмихна в отговор. Даде знак на Цирет да извие раненото рамо на Вин.

— Имам нужда от няколко отговора, Езр.

Търговецът изпищя.

Фам се носеше все по-бързо и по-бързо по диамантения коридор, воден от зелените знаци, които се размазваха и подскачаха… и светеха все по-мъждиво, докато се разтвориха в мрака. Няколко секунди се носи напред на сляпо, без да забавя ход. Потупа слепоочията си — опитваше се да задейства отново локализаторите там. Бяха си на мястото, а и знаеше, че хиляди локализатори се носят из целия тунел. Анне сигурно беше прекъснала импулсите на безжична енергия — поне тук.

Тази жена е невероятна! Години наред Фам бе избягвал да манипулира директно системата на „умните глави“. И все пак Анне по някакъв начин бе забелязала. Прочистването на ума беше забавило временно напредъка й, но през последната година тя затегна примката и продължаваше да я затяга, докато… Бяхме толкова близо до изваждането от строя на изключвателя на енергията, а сега изгубихме всичко. Почти всичко. Езр бе загинал, за да даде още един шанс на него.

Тунелът пред него зави. Той протегна ръка в тъмното, докосна стените леко, после — по-силно, отклони посоката на тялото си и се обърна с краката напред. Закъсня само с частица от секундата. Крака, колене, ръце се врязаха в невидимата повърхност. Все едно падаш лошо отвисоко — само дето отскочи назад, завъртя се и се вряза в друга стена.

Овладя се и много внимателно се върна към завоя. Оттам четири отделни коридора тръгваха в различни посоки. Опипа отворите и пое по втория, но този път — много тихо. Анне не е знаела със сигурност допреди няколко секунди. Тайният запас, който бе скрил тук, трябваше да си е още на мястото.

След няколко метра ръцете му напипаха платнена торба, прикрепена към стената. Ха! Скриването на запаса криеше голям риск, но заключителните маневри обикновено са рисковани, и тази си струваше. Отвори торбата и намери вътре пръстена-фенер. Жълто сияние грейна около дланта му. Фам награби останалата апаратура. Светлината следваше ръцете му, дъги и сенки се мятаха напред-назад около него. Единият от пакетите беше пълен с мънички топчета. Метна едно в един страничен тунел. То летя безшумно секунда, после се чу тупване и най-разнообразни трясъци — примамка за ослушващите се „умни глави“ на Анне.

Значи ни разкриха някакви си Ксек преди удара. Но когато плановете най-сетне се сблъскат с реалността, най-често се прецакваш. Ако всичко беше минало по план, този пакет никога нямаше да му потрябва — и тъкмо затова го беше скрил. Едно по едно. Фам прехвърли съдържанието на торбата — респираторът, приемникът с усилвател, медицинският комплект, хитроумният арбалет.

Нау и компания имаха избор: можеха да обгазят тунелите или да ги изстрелят във вакуума — макар че това последното би унищожило голямо количество ценно оборудване. Можеха да се опитат да го преследват тук. Щеше да е забавно — главорезите на Нау щяха да видят колко опасни са станали техните тунели… Фам усети как в него се надигна онзи стар-престар ентусиазъм, поривът, който винаги го обземаше, когато обстановката се натегнеше, когато планирането и мисълта се превръщаха в действие. Напъха апаратурата в джобовете си — планът за момента се очертаваше все по-отчетливо в мислите му. Езр, ние ще победим, обещавам ти. Ще победим, въпреки Анне… и заради нея.