Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Дами и господа парламентарни представители — Ред след ред, Избраните обърнаха погледи съм Виктъри Смит. Цялото им внимание беше нейно. Хрункнер усети как силното й личностно присъствие струи мощно, както винаги. — Тук съм, за да говоря от името на своя Крал, за което съм упълномощена от него. Идвам тук с надеждата, че мога да ви предложа достатъчно, че да спечеля вашето доверие. Намираме се на етап от нашата история, в който можем да унищожим целия ни досегашен напредък — или да се възползваме от всичките ни усилия в миналото и да постигнем вечен рай. Това са двата възможни изхода от нашето положение. Светлият изход зависи от това доколко се доверяваме един на друг.

Разнесоха се отделни присмехулни дюдюкания — поддръжниците на Сродниците. Юнърбай се зачуди дали всички те имат билети за извън Южната земя. Без съмнение трябваше да осъзнават, че всяко по-дребно възнаграждение би им докарало смърт, след като завалят бомбите — също както на страната, която предаваха.

Генералът му беше съобщила, че и самата Педуре е тук. Чудя се … Докато началничката му говореше, Юнърбай се огледа във всички посоки — погледът му се съсредоточаваше най-вече върху сенките и въоръжените сержанти. Ето я. Педуре седеше на авансцената, на няма и стотина фута от Смит. След всички тези години тя изглеждаше по-уверена от всякога. Почакай още мъничко, драга ми Преподобна Педуре. Може би моят Генерал ще те изненада.

— Имам предложение. То е просто, но смислено — и може да бъде осъществено много бързо. — Тя даде знак на Тим Даунинг да подаде картите с данни на помощника на Говорителя. — Мисля, че знаете каква позиция заемам във военната структура на Съглашението. Дори и най-подозрителните сред вас биха се съгласили, че докато аз съм тук, Съглашението е длъжно да проявява онази сдържаност, която публично обеща. Упълномощена съм да предложа това положение да продължи. Вие, членовете на Парламента на Южната земя, можете да изберете които желаете три лица от Съглашението — включително и мен, включително и самият Крал — за неопределен престой тук, в нашето посолство в Далечния юг. — Това беше най-примитивната стратегия за запазване на мира, макар и по-щедра отвсякога в миналото, тъй като генералът сама предлагаше на другата страна да избере заложниците. И това беше по-практично отвсякога в историята. Посолството на Съглашението в Далечния юг беше достатъчно голямо, че да побере малък град. При наличието на модерни комуникации изобщо нямаше да има пречки заложникът да развива основната си дейност. Ако Парламентът не беше изцяло корумпиран, това можеше да вкара прът между нозете на връхлитащата гибел.

Избраните мълчаха — дори и приятелчетата на Педуре. Шокирани? Изправени пред единствената реална възможност за тях? Вслушващи се в инструкциите на техния началник? Нещо ставаше. В сенките зад Смит Хрункнер забеляза, че Педуре говори напрегнато на един от помощниците си.

Щом Виктъри Смит завърши речта си, в кръчмата на Бени отекнаха аплодисменти. Когато тя започна да говори, всички бяха обхванати от истински шок — когато видяха как всъщност изглеждат живите Паяци. Но казаното в речта съответстваше на личността на Виктъри Смит, а нея повечето хора познаваха. С останалото щеше да им е трудно да свикнат, но…

Рита Лиао улови Бени за ръкава, докато преминаваше покрай нея, понесъл напитки за тавана.

— Не биваше да оставяш Киви сам-самичка горе, Бени. Тя може да се настани тук и да продължи да говори на всички.

— Хм, добре. — Самотното място на предния ред бе предложено от Пастира, но несъмнено това нямаше значение, щом всичко вървеше толкова гладко. Бени отнесе напитките, като слушаше с половин ухо радостните догадки.

— … между тази реч и нашата намеса те трябва да са в пълна безопасност…

— Хей, ние можем да кацнем след по-малко от четири Мсек! След всички тези години…

— В космоса, на земята — кого го е грижа? Ще разполагаме с необходимите ресурси, за да отхвърлим забраните за раждане…

Да, забраните за раждане. Нашата собствена, човешка версия на табуто за раждане извън фазата. Може би най-накрая ще мога да помоля Гонле… — Тази мисъл смути духа на Бени. Предизвикваше съдбата да се намеси твърде рано. Въпреки това той изведнъж се почувства щастлив, както не се бе чувствал от много време насам. Подмина масите, като се стрелна през централното пространство, и бързо се отклони към Киви.

Щом й предаде предложението на Рита, Киви кимна.