Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Не му беше до подобни безумия сега, когато четирийсетгодишното му дело вървеше към своя връх. И тъкмо затова врагът можеше да избере тъкмо този момент, за да се задейства най-сетне.

Кал Омо, застанал точно зад Нау, поддържаше частна връзка с Рейнолт. От другите трима телохранители само Рей Цирет се намираше непосредствено в стаята. Нау въздъхна.

— Добре, Анне. — Даде на Омо невидим знак да вкара в стаята и останалите от екипа си. Ще замразим тия двамата и ще се разправяме с тях по-късно.

Нау не беше предупредил мишените си и все пак с периферното си зрение забеляза как ръката на Тринли отскочи, сякаш хвърляше нещо. Кал Омо нададе хъхрещ писък.

Нау се шмугна под масата. Нещо се заби в дебелите дъски над него. Затрещяха изстрели. Нов писък.

— Ще се измъкне!

Нау се плъзна по пода и отскочи към тавана от другата страна на масата. Рей Цирет летеше във въздуха, устремен към Езр Вин.

— Съжалявам, господине! Този ме изпревари. — Той бутна кървящото тяло. Вин беше осигурил на Тринли нужния му миг, за да избяга. — Марли и Тунг ще го хванат!

И наистина, много се стараеха. Двамата сипеха огън по хълмовете към гората. Но Тринли беше далеч напред — прелиташе от дърво на дърво. После се изгуби, а Тунг и Марли вече тичаха към гората по петите му.

— Чакайте! — ревна гласът на Нау от тонколоните. Цял живот подчинение ги накара да спрат в отчаяния си бяг. Заслизаха предпазливо по хълма, като през цялото време се озъртаха за заплахи. Лицата им бяха потъмнели от шок и гняв.

Нау продължи по-тихо:

— Влизайте вътре. Пазете покоите. — Беше проста заповед, каквато би дал един сержант, но Кал Омо беше… Нау прелетя отново към масата за събрания, зарязал временно етикета на „гравитацията по взаимно съгласие“. Нещо остро и лъскаво стърчеше от ръба на масата — тъкмо там, където той стоеше, преди да се метне под нея. Подобно острие бе прерязало гърлото на Омо — дръжката му стърчеше от гръкляна на сержанта. Омо бе престанал да се мята. Навсякъде около него във въздуха плаваше кръв и съвсем бавно се свличаше към пода. Оръжието на сержанта стърчеше от кобура.

Омо беше полезен човек. Имам ли време да го пъхна във фризера? Нау се замисли за секунда върху тактиката и разчета на времето… и Кал Омо загуби.

Телохранителите се носеха около прозореца на покоите, но погледите им продължаваха да се връщат към сержанта. Мисълта на Нау трескаво проследяваше евентуални вериги от следствия.

— Цирет, вържи Вин. Марли, намери Али Лин.

Когато го тикнаха върху стола, Вин изстена немощно. Нау се приближи до масата, за да го огледа по-добре. Като че беше ранен в рамото. Имаше кръв, но не течеше. Вин щеше да живее… достатъчно дълго.

— Ей, че бързак е тоя Тринли — разбъбри се Тунг, след като поотпусна напрежението. — Толкова години да се прави на стар пръдльо, дето много му знае устата, а сега бам! — утрепа сержанта! Утрепа го и се измъкна!

— Нямаше да се измъкне, ако този не се беше намесил — Цирет побутна главата на Вин с дулото на оръжието си. — И двамата действаха бързо.

Прекалено бързо. Нау свали очилата и ги загледа втренчено. Очила на Чуенг Хо, управлявани от данните, получени от локализаторната мрежа. Набута ги в един калъф и изрови оптичния телефон, за който Рейнолт бе настояла като двойно подсигуряване.

— Анне, чуваш ли ме? Видя ли какво стана?

— Да. Тринли се задейства в мига, в който дадохте знак на Кал Омо.

— Той е знаел . Чувал е думите ти. — Да му се не види! Как е могла Анне да забележи намесата и да пропусне, че Тринли е проникнал в техния канал?

— … Да. Разгадах само частично онова, което беше намислил — Значи локализаторите бяха изработеното по поръчка оръжие на Тринли. Капан, строен хилядолетия. С кого се боря?

— Анне, искам да изключиш безжичната енергия на всички локализатори. — Но локализаторите бяха гръбнакът на дявол знае колко критични системи. Локализаторите поддържаха и стабилността на самото езеро. — Остави стабилизаторите включени в Северната лапа. Накарай твоите „умни глави“ да ги управляват директно, по оптичното влакно.

— Готово. Трудно ще бъде, но можем да се справим. А наземните операции?

— Свържи се с Ритцер. Положението е твърде сложно — не можем да пипаме тънко. Трябва да ускорим хода на събитията на земята.

Чу как Анне изпраща нареждания на хората си. Но вече не виждаше порядъка и хода на процедурите, докато „умните глави“ работеха по различните проекти. Беше все едно да се биеш на сляпо. Можеха да загубят, докато се олюляваха насам-натам, разтърсени от шок.