Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Нау погледна наляво — там очилата му показваха пулта на Киви в пивницата. Основните фасети на тамошния екран трепнаха. За миг не беше съвсем ясно какво се вижда. Размазани червени и зелени петна, актиново синьо. Гледаха навътре в нещо като пропаст. В стените бяха изсечени каменни стълби. По камъните растяха мъх и рунтави лишеи. Паяците се тълпяха като черни хлебарки.

Ритцер Брюхел откъсна поглед от картината от Парламента и поклати глава почти в страхопочитание.

— Все едно видение на някой френкски пророк за Ада!

Нау му кимна мълчаливо. С това десетсекундно забавяне във времето те трябваше да избягват празните приказки. Но Брюхел беше прав — да видиш толкова много паяци накуп беше даже още по-зле от най-ранните предавания на роботите-шпиони. Приятните, очовечаващи преводи на „умните глави“ даваха много нереална представа за Паяците. Чудя се каква ли част от начина им на мислене ни убягва. Той избра една отделна картина, синтезирана от преводачите-„умни глави“ от новинарско предаване на Паяците. На нея дълбоката пропаст се превърна в плитък амфитеатър, грозните цветни петна — в подредена мозайка върху килимите (които вече не приличаха на рунтави космалаци). Дървената ламперия навсякъде блестеше, полирана (без петна и нащърбвания). А самите чудовища бяха някак си по-спокойни, жестовете им бяха почти смислени от гледна точка на човешкия език на тялото.

И на двата екрана на входа на Парламента се появиха три фигури. Те заслизаха по каменните стъпала. Въздухът се изпълни със съскане и щракане — истинските звуци, които издаваха тези същества.

Тримата изчезнаха на дъното на ямата. След това се появиха отново — изкачваха отсрещната стена. Ритцер се изкиска.

— Това средното по размер най-отпред трябва да е шефът на шпионите, дето Триксия Бонзол му вика „Виктъри Смит“.

Една подробност от версията на „умните глави“ беше точна: дрехите на тези създания бяха наситено черни, но по-скоро представляваха купчина съшити кръпки, отколкото униформа.

— Онова косматото зад Смит трябва да е инженерът, „Хрункнер Юнърбай“. Какви засукани имена за такива изчадия!

Тримата се изкачиха върху едно извито каменно острие. Четвърти Паяк, вече покачен на несигурната конструкция, се покатери на острия й връх.

Нау премести поглед от залата на паяците към тълпата в пивницата на Бени. Хората там мълчаха и гледаха, втрещени от огромен шок. Дори помощниците на Бени Уен не помръдваха — образите от света на Паяците приковаваха погледите им.

— Уводни думи от Говорителя на парламента — обади се глас на „умна глава“. — Моля, тишина. Имам честта да… — редом с разумните думи роботът-шпионин на Ритцер препращаше реалността, съскането и трещенето, атакуващите жестове с предни крака, завършващи е остриета като рапири. В действителност тези създания наистина приличаха на статуите, видени от Чуенг Хо в Териториалното командване. Но движенията им притежаваха смразяващата грация на хищници — някои жестове бяха бавни, други много, много бързи. Най-странното от всичко беше, че въпреки превъзходството на паешкото зрение не беше лесно да се различи къде са им очите. Напреки на набраздените им темета се виждаха гладки, лъскави петна с издутини тук-таме по тях, с антени, които можеха да са крайните точки на тяхното термално инфрачервено зрение. Предницата на паешкото тяло представляваше кошмарна машина за ядене. Челюстите-бръсначи и подобните на щипци помощни крайници постоянно мърдаха. Но главите на съществата бяха почти неподвижно прикрепени към гръдния кош.

Говорителят напусна върха на каменната игла и там се изкачи генерал Смит, като пътьом направи сложна маневра, за да обиколи другия паяк. След като стигна върха, известно време мълча. Предните й крака описаха малка спирала, сякаш насърчаваше глупаците да дойдат по-близо до нейната паст. От високоговорителите се разнесе съскане и тракане. Върху „преведения“ образ над нея се появи надпис: „Усмихва се мило на публиката“.

— Дами и господа, членове на парламента — гласът беше силен и красив. Гласът на Триксия Бонзол. Нау забеляза как щом тя заговори, главата на Езр Вин леко трепна. Диагностичните му показатели скочиха с обичайната противоречива интензивност. Ще можем да го използваме достатъчно дълго , помисли си Нау.

— Тук съм, за да говоря от името на своя Крал, за което съм упълномощена от него. Идвам тук с надеждата, че мога да ви предложа достатъчно, че да спечеля вашето доверие.