Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Тракт постави дъждобрана си в мрежата и свали раницата, която носеше. Извади документи и ги постави на масата пред шефа си.

— Генерале, Сродниците със сигурност са замесени в тази работа.

— Защо ли не ме изненадваш? — въздъхна Смит. Юнърбай предполагаше колко е изморена, но тя изглеждаше свежа — почти като неизменната Виктъри Смит. Почти. Държеше се толкова спокойно и вежливо както на всяко събрание на екипа. Въпросите й биеха в целта — както винаги. Но Юнърбай усещаше разликата — едва забележимо разсейване. Наистина, тревогата й не личеше, но като че ли мислите на генерала се рееха в далечно съзерцание. — Все пак тази сутрин участието на Сродниците беше малко вероятно. Какво се промени, Рачнер?

— Показанията на двама свидетели и две аутопсии. Убитите в музея се минали сериозна физическа подготовка. Но явно не са се готвели за атлетически състезания. По черупките им има стари белези, дори зараснала дупка от куршум.

Виктъри вдигна рамене.

— Явно са професионалисти. Знаем, че съществуват вътрешни заплахи, групировки от крайни традиционалисти. Възможно е да са наели компетентни изпълнители.

— Възможно е, но това е работа на Сродниците, а не на местните групировки.

— Имаш ли убедителни доказателства? — Юнърбай зададе въпроса с облекчение и се засрами от чувството.

— Хм — Тракт явно преценяваше не толкова самия въпрос, колкото питащия. Младежът не можеше да определи с точност мястото на Юнърбай — цивилен, към когото се обръщаха със „сержант“ в йерархията на Командването. Трябва да свикваш, синко! — Сродниците отдават изключително значение на религията си, но до този момент избягваха да нанасят удари на наш терен. Тайното основаване на местни групировки от традиционалисти беше най-сериозната им цел. Но днес я прескочиха… Изпълнителите са професионалисти. Постарали са се да прикрият следите си, но не са взели предвид постиженията на нашите лаборатории. Всъщност става въпрос за тест, изобретен от един студент на вашия съпруг. Разбирате ли, съотношението между видовете полени, открити по дихателните пътища на двата трупа, е необикновено. Мога да ви кажа дори от коя база на Сродниците са тръгнали. Напуснали са я преди повече от петнайсет дни.

— Полените щяха да изчезнат, ако са тръгнали по-рано, нали? — кимна Смит.

— Точно така. Лаборантите твърдят, че имунната им система щеше да ги изхвърли. Но в този случай щяхме да стигнем до същия извод. Всъщност днес противниците имат много по-лош късмет от нашия. Оставили са двама живи свидетели… — Тракт се подвоуми. Очевидно се сети, че това не е обичайната работна среща и че за Смит възприетото определение за „оперативен успех“ може да означава трагичен провал.

Генералът като че ли не обърна внимание на колебанието му.

— Да, семейната двойка… Тези, които са завели децата си в музея.

— Да, мадам. Точно заради тях плановете на похитителите са се объркали. Хората на полковник Ъндървил — местния шеф на операцията — са ги разпитвали цял следобед. Изгарят от желание да бъдат полезни. Вече са ви предали какво са научили от тях — как един от синовете ви е разрушил експозицията и е убил двама от нападателите…

— И че всички деца са отведени живи…

— Да, но има още нещо. Вече сме почти сигурни… Похитителите са възнамерявали да отвлекат всички ваши деца. Дори сега в света има малко Паяци, родени извън фазата. Съвсем естествено те са предположили, че семейство Сюабисм са от нашата охрана.

Боже на добрата студена Земя! Юнърбай впери очи през тесните прозорци. В сравнение с преди светлината беше малко по-силна, но все още преобладаваха актиновите ултралъчи на предпазните лампи. Вятърът неизменно се усилваше, захвърляйки искрящи капчици срещу стъклата, превивайки папратите във всички посоки. Вероятно тази нощ щеше да има светлинна буря.

Следователно, Сродниците са се издънили, защото са имали прекалено високо мнение за охраната на Съглашението. Разбира се, те са предполагали, че някой ще придружава децата.

— Научихме много от цивилната двойка, генерале. Думите, които похитителите са казали при влизането си в залата, няколко подхвърлени фрази при объркването на планираната акция… Те не са възнамерявали да оставят живи свидетели. Семейство Сюабисм са най-щастливите хора в Принстън тази нощ, макар че не могат да видят нещата от тази гледна точка. Двамата, които синът ви е убил, са избутали възрастните далеч от децата. Единият е извадил от кобура си автоматичен пистолет и е вдигнал предпазителя. Полковник Ъндървил смята, че първоначалният план е бил да отвлекат всичките ви деца, без да оставят свидетели. В действителност, мъртви цивилни граждани и локви кръв пасват идеално на замисъла им, тъй като нашите традиционалистки фракции щяха да бъдат обвинени за случилото се.