Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Вики изписука от възторг и се втурна през залата към децата. Възрастните — или родителите? — се вцепениха за миг, след това грабнаха децата си и бързо отстъпиха.

— Чакайте! Чакайте! Само исках да поговорим!

Вики напрегна сили и тръгна с нормална походка, вдигнала ръце в приятелска усмивка. Зад нея виждаше как Джирлиб и Гокна излизат от изложбената зала на Келм и се втренчват в гърба й с изражения на непресторено смайване.

Родителите спряха и бавно се върнаха назад. От първи поглед ставаше ясно, че и Гокна, и Вики са родени извън фазата. Явно точно този факт окуражи непознатите.

Първите няколко минути разговорът беше любезно-официален. Тренчет Сюабисм беше изобретател в строежа на Новия свят. Съпругът й също работеше там като инспектор.

— Стори ни се, че днес е подходящ ден за посещение в музея. Нали повечето свободни хора се качиха в планините, за да се порадват на снега. И вие ли решихте така?

— О, да — заяви Гокна и може би за нея и Джирлиб думите й бяха истина. — Но много се радваме, че се запознахме с вас и… и с вашите деца. Как се казват те?

Толкова необикновено беше да срещнеш напълно непознати и да ги почувстваш почти като членове на семейството си. Тренчет и Алендон като че ли споделяха тази близост. Децата се извиваха и цвърчаха гръмко в ръцете им, отказвайки да се върнат на гърба на Алендон. След няколко минути родителите им ги пуснаха на пода. С два големи подскока бебетата се метнаха в ръцете на Гокна и Вики. Опипваха ги, бръщолевеха неразбираемо и късогледите им бебешки очи се въртяха във всички посоки, изпълнени с възторжено любопитство. Едното запълзя по Вики — Алекере, тя беше — не можеше да бъде много над две години. Странно, но нито Рапса, нито малкия Хрунк изглеждаха толкова сладки. Естествено, когато те бяха на две, Вики беше само седемгодишна и все още се стараеше да спечели изцяло вниманието на всички за себе си. Тези деца изобщо не приличаха на срамежливи родени извън фазата, каквито бяха срещали до този момент.

Най-смущаваща обаче беше реакцията на възрастните, когато научиха кои точно са Вики и нейните братя и сестра. Тренчет Сюабисм загуби дар слово за секунда.

— Аз… предполагам, че трябваше да се досетим. Кои други да бъдете?… Знаете ли, когато бях подрастващ, често слушах вашето предаване по радиото. Звучахте толкова детски, единствените родени извън фазата, чиито гласове бях чувала. Наистина ми харесваше шоуто ви.

— Да — потвърди Алендон и се усмихна, докато Алекере се опитваше да бръкне в страничния джоб на Вики. — Вашето съществуване даде възможност на мен и Тренчет да помислим за свои собствени деца. Беше трудно. Вече свалиха първата бебешка обвивка. Но след оформянето на очите станаха невероятно хитри.

С щастливо писукане бебето се вмъкна под дрехата на Вики. Най-после главата му се показа отново и то размаха ръцете, с които се хранеше. Вики се пресегна назад, за да погъделичка малките му ръчички. Внезапно се почувства ужасно горда, че някой е чул и възприел посланието на баща й, но…

— Жалко, че все още трябва да се пазите от тълпата. Така ми се иска да има повече като вас и вашите деца…

Внезапно Тренчет се засмя.

— Времената се менят. Все повече хора очакват да се събудят посред Периода на мрак. Започват да проумяват, че някои правила подлежат на промяна. Ние се нуждаем от пораснали деца, които да ни помогнат за завършването на строежа. Познаваме още две двойки в Новия свят, които се опитват да родят извън фазата — тя потупа съпруга си по рамото. — Няма да бъдем сами завинаги.

Ентусиазмът й зарази Вики. Алекере и другото бебе — Бирбоп? — бяха хубави като Рапса и малкия Хрунк, но имаше и различия. Най-после ще познаваме много други деца. Откритието преряза Вики като отварянето на прозорец, зад който блести цялото разноцветие на слънчевата светлина.

Всички тръгнаха бавно през залата на видеомантията. Гокна и Тренчет Сюабисм разискваха вероятните възможности. Гокна изгаряше от желание да превърне Къщата на хълма в място за срещи на семействата с членове, родени извън фазата. Но Вики подозираше, че нито баща й, нито генералът ще подкрепят такава идея — макар и по различни причини. Все пак можеше да измисли нещо, при правилен стратегически подход… Вики вървеше зад останалите, без да им обръща особено внимание. Люлеенето на малката Алекере беше много интересно занимание. Играта с бебето беше много по-вълнуваща отколкото търкалянето в снега.

И тогава сред шума от разговорите тя долови далечни стъпки на множество крака по мрамора. Четирима? Петима? Ще влязат през същата врата, през която минах преди няколко минути. Който и да е, чака го голяма изненада — цели шест родени извън фазата, от бебета почти до възрастни!