Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Входът към залата представяше експозиция от диамантени фораминифери, която се издигаше от пода до тавана. Колко ли тона горивна киша са прецедени, докато се намерят толкова съвършени образци? Различните видове бяха надписани старателно според най-съвременните научни теории. Миниатюрните кристални скелетчета бяха подредени изящно на подноси, поставени зад увеличителни лещи. Под сноповете лъчиста светлина форамите искряха в кристални съзвездия — като обсипани със скъпоценни камъни тиари, гривни и шлейфове. Сравнена с тях, колекцията на Джирлиб изглеждаше нищожна. Редици микроскопи, поставени върху централната витрина, позволяваха по-обстоен оглед на заинтересувания посетител. Вики се втренчи през лещите. Преди това беше виждала много форами, но тези бяха непокътнати и разнообразието им смайваше. Повечето бяха шестпосочно симетрични, но все пак много имаха миниатюрни израстъци, които живите създания явно са използвали за придвижване в микроскопичната си среда. В света вече не съществуваше нито едно живо същество с диамантен скелет. Нито пък такова беше живяло през последните петдесет милиона години. Но в някои седиментни скали пластът с диамантени форами достигаше стотици метри дебелина и беше по-евтин източник на гориво от въглищата. Най-големият от форамите едва достигаше размерите на бълха, но на времето те са били най-простата форма на живот на планетата. И тогава — преди около петдесет милиона години — бум! От тях бяха останали само скелетите. Чичо Хрункнер твърдеше, че човек трябва да си спомня за това, когато идеите на баща им прекрачваха всички граници на въображението.

— Хайде, елате!

Джирлиб можеше да прекара часове наред със своята собствена колекция форами. Но днес отдели само трийсетина секунди за личната Кралска сбирка. Табелите на вратите в дъното на залата обявяваха Изопаченията на Келм. Четиримата затопуркаха към неосветения вход, като от време на време си подхвърляха по някоя дума шепнешком. В следващата зала един-единствен конус лъчиста светлина се стелеше по витрините в средата. Стените тънеха в сенки, разкъсвани на места от снопове разноцветни ореоли.

Четиримата влязоха в залата мълчешком. Гокна тихо извика от изненада. В мрака стояха фигури… и височината им надминаваше широчината на средностатистически възрастен Паяк. Те се олюляваха несигурно на трите си тънки крака. Предните и другите им ръце се издигаха почти като клоните на Протегналия ръка бунтовник. Това бе всичко, което някога Чундра Келм беше показал в своите Изопачения… А в мрака той обещаваше още подробности за всеки, който се осмели да се приближи.

Вики прочете думите, които блещукаха под фигурите, усмихна се и се обърна към сестра си:

— Никога не съм си представяла… — тогава прочете и описанието. — О, още лайнени фалшификации!

— Не е фалшификация — възрази Джирлиб, — а призната реконструкция.

Но Вики ясно долови разочарованието в гласа му. Четиримата бавно тръгнаха през затъмнената зала, като се взираха в неясните проблясъци. Няколко минути очертанията представляваха Танталова загадка, която надхвърляше възприятията им. Мяркаха се всичките петдесет различни раси, описани от Келм. Но моделите бяха недодялани, като взети от магазин за доставка на маскарадни костюми. Докато вървеше от витрина на витрина и четеше надписите под всяка, Джирлиб се умърлуши. Описанията бяха подробни: „По-древните раси, предшествали нашата… Най-дълбокият Мрак може би все още крие техни яйца, които очакват да завладеят отново своя свят.“ Последният надпис беше поставен до реконструкция на създание, което наподобяваше гигантски тарант, готов да отхапе главата на посетителя. Това бяха пълни глупости и дори най-малките брат и сестра на Вики трябваше да го разбират. Чундра Келм признаваше, че неговият „Изгубен свят“ лежи под пластовете с форами. Ако изобщо са съществували , Изопаченията бяха изчезнали преди поне петдесет милиона години. Бяха загинали милиони години преди появяването дори на най-примитивният прото-Паяк.

— Джирл, мисля, че това е направено просто за забавление — заяви Вики.

За първи път не подхвърли някоя шега. Мразеше, когато чужди хора се подиграваха със семейството й дори непреднамерено. Джирлиб сви рамене в знак на съгласие.

— Да, права си. Колкото повече разглеждаме, толкова повече се забавляваме! Ха-ха! — той спря пред последната витрина. — Дори те го признават! Чуйте последния надпис: „Ако сте стигнали дотук, вие сте разбрали колко безумни са твърденията на Чундра Келм. Но в такъв случай какво представляват Изопаченията? Фалшификати от непотвърдени разкопки? Или рядко естествено свойство на метаморфна скала? Преценете сами…“ — гласът му заглъхна, а вниманието му се насочи към ярко осветен куп скали в центъра на залата, закрита досега от преграда.