Кен Гримвуд - Игра на живот

Джеф си изпя съчинената за случая песен: чувствал, че се изтърква като журналист, и я гарнира с няколко полуистини от рода на споходилия го внезапно „късмет“ на фондовата борса. Лидия кимаше разбиращо и явно вземаше думите му за чиста монета. Що се отнася до брака му, той отдавна бил загинал. Нищо конкретно, просто обичайната ситуация, в която двама души постепенно се отчуждават един от друг.

Момичето насреща му го изслуша внимателно. После си поръча още едно питие и заразказва за собствения си живот. Беше на двадесет и три, дошла в Ню Йорк веднага щом се дипломирала в университета на Илинойс и заживяла с гаджето си от колежа. Той — някакъв тип на име Матю — горял от желание да се оженят, но Лидия вече не била така сигурна като преди. Чувствала се „приклещена“, имала нужда от „пространство“, искала да си намери нови приятели и да преживее всички вълнуващи приключения, за които е мечтало момиче като нея от малко градче в затънтена провинция. Добави още, че тя и Матю с годините са се променили и имала чувството, че го е надраснала.

Джеф я остави да излее душата си, да изкаже всички типични за младостта опасения и мечти, които бяха сграбчили Лидия в прегръдките си и в момента имаха първостепенно значение в мирогледа й. Тя не притежаваше необходимия опит, за да осъзнае колко банална всъщност е историята й, макар че сигурно поне се досещаше, след като бе твърдо решена да разчупи клишето на ежедневието си.

Джеф изрази съчувствието си и отдели около час, за да й говори за живота, любовта и независимостта… Изтъкна, че е важно сама да взема решенията си, да се научи да поема рискове, с една дума, изреди всичко очевидно и нужно, което трябва да чуе човек, изправен за пръв път в живота си пред обикновената човешка криза.

Един порив на летния вятър нахълта през прозореца, разроши косата на Лидия и залепи розовата панделка на лицето й. Тя я отмахна и жестът й необяснимо как трогна Джеф. Може би му подейства момичешкото безгрижие в него. Красивото лице отсреща като че ли носеше отпечатъка от лицата на Джуди Гордън и Линда в онзи ден, когато се появи на вратата му с букета маргаритки. В него се четяха прекрасни обещания и новородени мечти.

Довършиха питиетата си и той я придружи до пиацата за таксита. Докато се качваше в колата, Лидия се обърна към него и каза с целия оптимизъм и категоричност, на които е способна младостта:

— Сигурна съм, че всичко ще се нареди. Така де, имаме време да решим проблемите си, нали? Имаме толкова много време.

Джеф прекалено добре познаваше това заблуждение. Той се усмихна насила, ръкува се с младото момиче и я изгледа как тръгва към живота, с развяваща се розова панделка зад гърба.

Джеф забеляза, че електричката от северните линии пристигна точно по разписание. Той бе избрал за наблюдателен пост едно що-годе закътано място на перона. Бе единадесет преди обяд и измежду пътниците почти нямаше хора, забързани за работа.

Той закрачи бодро към чакалнята, все едно че тъкмо е пристигнал с друг влак отнякъде. Когато се изравни с електричката от Ню Рошел, забави крачка и установи, че е бил прав. Пътниците се състояха от няколко жени, облечени като за пазар, и групички от колежани и ученици, но бизнесмени с костюми и куфарчета почти не се забелязваха.

Тя слезе от влака измежду последните. Джеф почти я изпусна и вече бе започнал да се тревожи, че сведенията, които получи, са погрешни. Бе облечена спретнато, макар във външния й вид да липсваше онази педантичност, отличаваща дрехите на жените, запътили се към „Бендел“ или „Бергдорф“. Носеше ниски обувки, очевидно предназначени за дълги обиколки по магазините, а от светлосинята ленена рокля и тънкия вълнен пуловер лъхаше практичност.

Джеф изостана на около двадесет-тридесет крачки и я последва в огромната зала на Централна гара. Страхуваше се да не я изгуби в тълпата, но ръстът и изпъкващата руса права коса му помогнаха да я следва, докато си проправяше път сред навалицата от тела.

Тя пое по стълбището, което водеше към сградата на „ПанАм“, и Джеф изостана още малко, за да не го забележи в сравнително празното фоайе с изход към Източна четиридесет и пета улица. Тя пое по Парк авеню, мина покрай хотел „Рузвелт“, а на пресечката на Медисън авеню и Пета улица зави на север. Витрините на „Сакс“ и „Картие“ почти не събудиха интереса й, но през малкото време, което им отдели, Джеф се принуди да изучи най-новите намаления в цените на корейските авиолинии и да се запознае с последните модели куфари и чанти на „Марк Крос“.