Кен Гримвуд - Игра на живот

— Не знам. Ти реши.

Джийн отново се намръщи и отвори уста да каже нещо, но не успя. Той се обърна към репортерите, които бяха започнали да шушукат помежду си.

— Бил, ще останеш на заседанието на комисията, докато свърши, а ти, Чарли, тръгвай за церемонията на пожарникарите веднага щом приключиш с кмета. Предай репортажа си за Кош и Битбърг в един и можеш да се върнеш в радиото чак след края на награждаването. А, Джим, щях да забравя, четвърта радиокола е в сервиза. Днес ще бъдеш със седмицата.

Събранието приключи без обичайните шеги и разговори на висок глас. Репортерите и приключилият с дежурството сутрешен редактор се изнизаха от залата, като скришом хвърляха погледи към Джеф. Джийн Колинс остана последен, засуетен над разпръснатите по масата листи.

— Искаш ли да си поговорим? — обърна се той към Джеф, когато останаха насаме.

Той поклати глава.

— Няма за какво да си говорим. Казах ти, че ще ми мине.

— Виж какво, ако пак имаш проблеми с Линда… Искам да кажа, че ще те разбера. Знаеш какво преживяхме двамата с Карол само преди няколко години, нали? Тогава ми помогна страшно много и Бог ми е свидетел, че ти се наложи да послушаш цивренето ми. Така че въобще не се притеснявай. Винаги съм готов да седна и да си поговорим.

— Благодаря ти, Джийн. Наистина оценявам загрижеността ти, но това е нещо, с което трябва да се справя сам, повярвай ми.

Колинс повдигна рамене и се изправи.

— Твоя работа — каза той. — Но ако все пак някога ти се прииска да се разтовариш от проблемите си, не се притеснявай да прехвърлиш някой друг насам. Длъжник съм ти.

Джеф кимна в знак на признателност и Колинс излезе от залата за съвещания. Отново бе сам със себе си.

Джеф напусна работа и направи достатъчно залози и бързо възвратими инвестиции, за да даде възможност на Линда да се оправя сама през следващите три години. Нямаше време да й осигурява голямо наследство, така че се задоволи само с десеторно увеличаване на застраховката си „Живот“.

Премести се в малък апартамент в Уест Сайд и прекарваше времето си в обикаляне по улиците на Манхатън. Сетивата му жадно поглъщаха всички гледки, звуци и миризми на човечеството, от което се бе изолирал толкова дълго. Най-много го привличаха възрастните, чиито очи бяха пълни със стари спомени и изгубени надежди, а телата им превити в очакване на последния удар.

Сега, когато Памела вече я нямаше, нейните страхове и опасения, нападнали я в края на живота, започнаха да преследват него. Джеф бе направил всичко по силите си, за да облекчи мъката и ужаса от последните й дни, но в края на краищата тя имаше право: въпреки борбата им, въпреки миналите им постижения и завоевания резултатът бе нулев. Дори и щастието, което успяха да изпитат заедно, продължи болезнено кратко — няколко години, откраднати от тук и там, мигове, изпълнени с любов и удоволствие, изчезнали по-бързо, отколкото пяната в морето от самота и безсмислено отчуждение.

В един момент им се струваше, че разполагат с цялото време на света, че властват над безкрая и възможността да поправят грешките си. А всъщност пропиляха повече от безценното си време в колекциониране на огорчения, вина и в безплодна гонитба на несъществуващи отговори, без дори да съзнават, че споделената им любов е единственият отговор, от който наистина имат нужда. И ето че сега бе завинаги лишен дори от възможността да й го каже, да я подържи в прегръдките си, да й разкрие колко много я е обожавал. Памела бе мъртва, а след три години и Джеф щеше да последва съдбата й, без дори да знае защо е живял.

Той се луташе по улиците на Ню Йорк с широко отворени очи и уши: нахакани групички от пънкари, ядосани на останалия свят… мъже и жени в делови костюми, забързани да догонят поставените си цели… весели и шумни деца, току-що натъкнали се на поредното житейско чудо. Джеф завиждаше неудържимо на всички и ламтеше за невинността, за невежеството, за надеждите им.

Няколко седмици след като напусна WFIY, му се обади една от репортерките, която работеше там — жена, по-точно момиче — на име Лидия Рендъл. Каза му, че всички в службата много се тревожели за него, не можели да си обяснят внезапното му напускане, а новината, че се разделил с жена си, още повече ги смутила. Джеф й обясни, че всичко с него е наред, както впрочем бе постъпил и с Джийн Колинс. Момичето обаче се оказа настойчиво и успя да го убеди да се срещнат, за да поговори с него лично.

Уговориха се да се видят на следващия ден в „Знака на гълъба“ на пресечката на Трето авеню и Шестдесет и трета улица. Избраха си маса до един от прозорците с изглед към окъпания в юнско слънце Ню Йорк. Лидия пристигна с бяла памучна рокля с презрамки и широкопола шапка в същия цвят, от която висеше розова панделка. Оказа се изключително красиво момиче с бухнали руси коси и огромни, ясни зелени очи.